Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Не знам — отвърна кратко Авиенда в гърба му, когато я попита какво може да означава това. Той се опита да се изправи — тя наистина като че ли се държеше за него по-здраво, отколкото беше нужно. След малко тя продължи, но толкова тихо, че трябваше да напрегне целия си слух, за да схване думите й. — Баир заплаши да ме удари, ако пак й го спомена, а Сорилея ме удари по гърба с тояга, но мисля, че трябва да са тези, които твърдят, че са сисвай-ей-ман.
Ранд отвори уста да я попита за значението — знаеше само няколко думи от Древния език, не повече — когато в ума му изплува превода. Сисвай-ей-ман. Буквално — „копието на Дракона“.
— Понякога — изкикоти се Ашмодеан — на човек му е трудно да схване разликата между някого и неговите врагове. Те искат да притежават света, но ти, изглежда, вече притежаваш свой народ.
Ранд извърна глава и го изгледа продължително. Насмешката на лицето му угасна и той сви неловко рамене, и задържа мулето си редом до Певин и знамето. Бедата беше в това, че името наистина предполагаше — и не само предполагаше — притежание; това също изплува от паметта на Луз Терин. Невъзможно му се струваше да се притежава народ, но дори и да беше така, той не го искаше. „Само да ги използвам искам“ — каза си той с горчивина.
— Разбирам, че не го вярваш — каза Ранд през рамо. Никоя от Девите не си беше надянала такова нещо.
Авиенда отвърна колебливо:
— И аз не знам вече на какво да вярвам. — Говореше също толкова тихо като преди, но гласът й прозвуча сърдито и неуверено. — Много вери съществуват, а Мъдрите често си мълчат, сякаш и те не знаят истината. Някои казват, че следвайки теб, изкупуваме греха на своите предци, затова, че… сме излъгали надеждите на Айез Седай.
Трепетът в гласа й го изненада — никога не си беше помислял, че и тя може да бъде също толкова угрижена като всеки друг айилец заради това, което им бе разкрил за миналото им. „Засрамена“ сигурно беше по-подходящата дума от „угрижена“ — срамът представляваше важна част от джи-е-тох. Бяха засрамени от това, което са били — следовници на „Пътя на листото“ — и в същото време за това, че бяха изоставили своята обреченост.
— Твърде много хора вече са чули някаква версия или част от Пророчеството на Руйдийн — продължи тя с вече малко по-сдържан тон, но така убедено, сякаш сама бе чула нещо от това Пророчество още преди да започне да се учи за Мъдра, — но то е доста изопачено. Знаят, че ще ни унищожиш… Но мнозина вярват, че ще избиеш всички ни в безкрайни танци на копието, като жертва, която да изплати греха. Други са убедени, че самото „замъгляване“ е едно изпитание, което ще отсее само най-здравата ядка преди деня на Последната битка. Дори съм чувала някои да твърдят, че Айил сега сме твоят сън и че когато се събудиш от този си живот, нас повече няма да ни има.
Е, това вярване вече беше доста мрачно. Не стига, че им беше разкрил минало, което бяха сметнали за срамно. Направо беше чудо, че не бяха го напуснали всички. Или не бяха полудели.
— А какво вярват Мъдрите? — попита той също толкова тихо.
— Че каквото ще бъде, ще бъде. Ще спасим онова, което може да бъде спасено, Ранд ал-Тор. За повече не се надяваме.
„Ние“. Включваше и себе си сред Мъдрите, също както Егвийн и Елейн включваха себе си сред Айез Седай.
— Е — подхвърли й той весело, — предполагам, че Сорилея поне вярва, че трябва да ми скъса ушите. Вероятно Баир също така. Мелайне със сигурност.
— Наред с всичко останало — изломоти тя. И за негово разочарование се отдръпна от него, макар да продължаваше да се държи здраво за палтото му. — Те вярват в много неща, в които би ми се искало да не повярвам.
Той неволно се ухили. Значи все пак и тя вярваше, че трябва да му скъсат ушите. Една малка приятна промяна, откак се беше събудил.
Фургоните на Хаднан Кадийр се намираха на около миля от шатрата му, подредени в кръг в широка котловина между два хълма, на конто пазеха Каменните кучета. С изпънато по туловището му кремаво палто, Мраколюбецът с нос като сатър вдигна глава, триейки лицето си с обичайната голяма кърпа, когато Ранд мина край кервана със знамето и подтичващия ескорт. Моарейн също беше тук и оглеждаше фургона, в който под здравото платнище зад седалката беше завързана вратата тер-ангреал. Тя дори не се огледа, докато Кадийр не я заговори. Ако се съдеше по жестовете му, явно й намекваше, че може да придружи Ранд. Всъщност направо изгаряше от нетърпение да го направи, и нищо чудно. Сигурно много се радваше, че е укрил същността си на Мраколюбец толкова дълго, но колкото повече оставаше в компанията на Айез Седай, толкова повече се усилваше опасността да го разкрият.