Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
— Извинете — с убийствена вежливост отвърна мъжът.
Ушите на Северин пламнаха под погледа на Приятеля. Стори му се, че очите на непознатия познайник дълбоко седят в орбитите и бълват безплътни и безшумни струи чер пламък. Мъжът прониза лъжесоциолога с проницателно тъмен взор и продължи пътя си.
Ядец. Не стана. Язък. Налагаше се отново да действа по сложния начин.
Уф. Още съм жив.
Ха. Ха.
Защо ли не ми е смешно.
Дали и Искра притежава такива… странности? Венета бе открила някакво неизказваемо подобие между тях. Още щом ги видя наяве заедно, Северин го повярва безрезервно и докрай. Но се изненада колко дребничко бе момичето. Едва стигаше до рамото на Приятеля, а с него бяха почти еднакви на ръст.
Детективът се скри зад син павилион с козметика и зачака.
Видя накъде свърна Приятелят и напрегнато каза няколко думи в мобифона си.
Отговорът на съдружничката му, която пък следеше Искра, го удовлетвори. За миг затвори очи, за да прецени къде ще се пресекат маршрутите им.
Държеше мислите си изкъсо — като добермани на каишка. Запровира се навътре в парка, минавайки директно през храстите. След стотина метра спря и се спотаи. Не изпускаше от съзнанието си образа на обекта, мъчейки се да не мисли за нищо.
Абсолютно за нищо.
Обектът седеше на пейка и разлистваше списание „Паралели“. Може би дълго щеше да седи, защото имаше под ръка и купчина вестници.
… Най-сетне търпението на Северин беше възнаградено. В края на алеята се появи Искра. Все още безименният ѝ
приятел? любовник? — ще научиме ние тая работа…
познат продължаваше задълбочено да чете вестник. Не помръдна, когато жената мина край пейката, като едва не закачи с небрежно преметната на рамото раница неговото коляно…
Детективът за момент се откъсна от бинокъла и стисна с пръсти основата на носа си. Сърбежът обаче не намаля и Северин звучно кихна. Промърмори, подсмръкна и избърса насълзени очи в ръкава.
Сетне отново се залепи за окулярите. Виждаше гъстия храсталак до алеята. Леко помръдна встрани…
Върху празната пейка самотно белееше вестник. Можеха да се прочетат едрите заглавия на първа страница: „Изборите в Македония се печелят от…“ и „Сърбия навярно ще отстъпи пред ултиматума на НАТО“.
Трескаво зашари с бинокъла. Заповяда си да остане спокоен.
Паническа досада и раздразнение започнаха да надигат жлъчни змийски глави след двайсетте секунди, през които Северин не успя да открие нито един от обектите.
Да се не види, вдън земя ли пропаднаха!…
Той ядно и гузно стисна челюсти и си наложи методичен оглед на района. Сектор по сектор, нищо че ръката му потрепваше, готова хаотично да застрелка бинокъла насам-натам, с надеждата да се натъкне на Искра и приятеля ѝ по волята на случая.
Да, ама само от щастливи случайности кариера не се прави. Законите на Мърфи са неумолими. Даже за чувствителния нос на хрътките.
Така. Едната алея — празна. Другата — също. Пътечките между тях… Неокапалата шума с ярки есенни цветове пречеше на полезрението.
Нещо рижаво се мярна през клоните и Северин веднага върна натам усиления си от оптиката поглед.
Странно плоската и няма картина оставаше безлюдна. Клони, листа, дънери — като на фототапет.
Дали без да искат, и двамата са се облекли така — той с жълто-кафеникаво яке, тя — в черно кожено. Искра вероятно е изпрала черните си дънки. Не им трябва по-добър камуфлаж.
Рижавото нещо изскочи, почти стряскайки Северин, увеличено от цайсовските лещи, сякаш право в лицето на детектива.
Пфу!… Куче…
Ирландски сетер на върха на щастието.
Детективът неволно проследи радостното псе, което тичаше с развяващи се уши.
Между две дървета, край които сетерът профуча, обективът на бинокъла показа отдалечаващи се по тясна, трудно забележима пътечка, крака в поизбелели дънки.
Стоп! Ето ги!
Черното кожено яке над дънките, преметната през рамо черна раница. Мъжът в кафяво вървеше пред Искра и отместваше от пътя ѝ клоните. Държаха се за ръце.
Северин силно притисна очи към окулярите и ожесточено задъвка забравеното сухо стъбълце.
Ахааа… ясно. Вървят напряко към спирката на булеварда. Гениално просто за досещане.
Той преметна ремъка на бинокъла и забърза към колата, за да пресрещне следените.
Само да не кривнат някъде!…
Не кривнаха.
Стояха кротко и чакаха тролейбус. Ето тук беше досадата — да се мъкне подире му от спирка на спирка…
Северин се наежи в седалката и престана да обръща внимание на клаксони и размахвани през прозорците пръсти. Упорито гледаше невдъхновяващата задница на тролея и сканираше с присвити очи спирките.