Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Познавам ги тези момци — каза Дуга. — Повечето от тях са свестни хора, ако им дадете шанс. — Погледна неколцината, задържали се най-отзад, и добави: — Макар че няколко от тях май трябва да бъдат обесени, просто за да се прочисти въздухът наоколо.
— Ще бъдат задържани под стража, докато уредим връщането им — каза Ерик.
Дуга сви рамене.
— Капитане, цяла зима изкарах с вас, а още не мога да кажа, че разбирам как мислите вие, хората в Кралството. Но пък от няколко години се отказах да разбирам каквото и да е. Като свърши тази война, може би ще ми обясните някои неща.
— Веднага щом някой ми ги обясни на мен — отвърна Ерик. В сградата влязоха войници и изведоха навън останалите нашественици. Изнесоха и няколко ранени. Един от първите, които се предадоха, каза на Ерик и Дуга:
— Ония не искаха да се предаваме. Ние пък не искахме да умрем заради Фадавах.
Дуга се ухили.
— Нордан ще пърди огън, като чуе това.
— Вече го направи — каза войникът и посочи един от мъжете, които изнасяха. — Ей онзи там е генерал Нордан.
Ерик махна на двамата войници да отнесат припадналия генерал встрани. Оуен кимна с доволна усмивка. Отвсякъде започнаха да идват донесения, че Сарт е превзет.
— Ерик, вземи един отряд и вижте дали абатството е взето — каза Оуен. — Ако се натъкнете на противник, върнете се колкото може по-бързо. — Обърна се към Дуга. — Твоята част вдига барикада в подножието на пътя, в случай че Ерик се върне бързо.
Ерик отдаде чест и докато се обръщаше да яхне коня си, Оуен каза:
— Капитане…
Ерик го погледна.
— Да, маршале?
— Момчетата ти се справиха много добре на десния фланг. Предай им, че съм го казал.
Ерик се усмихна.
— Ще им предам. — Яхна коня си и викна на Джедоу Шати:
— Вземи втори взвод и след мен.
Джедоу, който изглеждаше сякаш току-що е приключил отмарящата си сутрешна езда, кимна и викна:
— Втори взвод, след мен. Другите оставате охрана на района!
Ерик поведе малкия си конен отряд през Сарт. Тук-там продължаваха да се водят откъслечни схватки — някои бойци от армията на Нордан отказваха да се предадат, — но срещаха предимно обезоръжени групи пленници, поведени към временно издигнатото за целта дървено заграждение в тила. По хълмовете, обкръжаващи града, се виждаха граждани, избягали там от битката — по-храбрите от тях вече започваха да се връщат в града.
Ерик и хората му поеха на изток и вместо да завият обратно по Кралския път, където той обръщаше на юг, тръгнаха по един по-тесен път, водещ нагоре в планинските възвишения. Над тези от тях, които надвисваха над брега, се намираше абатството на Сарт, някогашното хранилище на най-голямата библиотека на Мидкемия.
Конете бяха изтощени, но Ерик пришпори своя — изгаряше от нетърпение да разбере дали Арута и Субаи са успели, или въоръжената сила горе е готова да удари Сарт. Успехът им при овладяването на южния край от владенията на Фадавах беше толкова голям, че Ерик беше сигурен, че трябва да е станало нещо ужасно.
Щом приближиха билото, чуха отвътре кънтеж от битка. Пътят бе тесен и мъжете яздеха по двойки. На тридесет разкрача преди портата пътят се разширяваше и им позволяваше да се развърнат. Конните стрелци бяха в готовност и откриха стрелба по малцината мъже по стената. Ерик даде знак и десетина ездачи слязоха от конете и затичаха към портата. Замятаха куки, укрепиха ги и започнаха да се катерят по въжетата, докато стрелците задържаха бранителите. Щом първата вълна се прехвърли, я последва втора и скоро по бойниците избухна сражение. Ерик знаеше, че ако вътре няма кралски сили, неговите хора ще загинат, без изобщо да могат да се доберат до стените. Чу се предупредителен вик и Ерик престрои хората си за щурм и даде знак веднага щом портите почнаха да се отварят.
Препуснаха и навлязоха в самия център на кипящата в каменния двор битка, с конници и пешаци, вкопчени на живот и смърт. Ерик удари първия конник, озовал се пред него, и го свали от седлото. Внезапната поява на кралските бойци през зейналата порта обезкуражи нашествениците и те заотстъпваха и започнаха да хвърлят оръжията си.
Ерик си пое дълбоко дъх и се огледа. Дворът беше покрит с окървавени трупове.
Той даде знак на Джедоу Шати да отведат пленниците към конюшнята, слезе от коня и го поведе към входа на абатството. Погледна за миг нагоре към кулата на старата цитадела и бързо прецени, че с достатъчно припаси това укрепление може да издържи цяла година обсада. Имаше късмет, че принцът се бе съгласил да нанесат този щурм при първа възможност и да не оставят Нордан да се окопае.