Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Бягайте!
И се метна през борда. Пльосна във водата, усети рязко опарване в рамото и изохка. Устата и носа му се напълниха с морска вода и той започна да се дави.
Успя да изплува, като кашляше и плюеше вода, и само с усилие на волята запази самообладание и не се поддаде на паниката. Над главата му профучаха стрели, той вдиша дълбоко, гмурна се пак и заплува към брега.
На двата кораба беше избухнала паника. Моряците, скочили на абордаж на неговия кораб, отчаяно се мъчеха да се докопат до въжетата, с които се бяха прехвърлили, тъй като галерата вече дърпаше назад, мъчейки се да освободи тарана от пълнещия се с вода кораб. А втората причина за паниката беше в това, че два бойни кораба на Кралството вече се носеха устремно към галерата.
Сам никой от тях не можеше да устои на квеганска бойна галера, но след като способността на галерата да маневрира бе затруднена от потъващото корабче, двата кораба връхлитаха като озверели псета върху ранен мечок.
Първият изстреля с балистата си железен прът, който разкъса такелажа и заплете въжетата на галерата. Изстрелът на втория потроши няколко гребла по левия борд и сигурно изби робите, които ги държаха в трюма.
Единият кралски кораб блокира гледката на Ру към галерата. Той чу последвалите още няколко изстрела на балисти преди корабът да подмине и да може отново да я види. Галерата беше обгърната в пламъци. Корабът от другата страна изстреля още една огнена стрела и екипажът на галерата започна да скача във водата.
Ру се обърна и заплува към брега. След малко се появи друг кралски кораб — носеше се право към него и Ру вдигна ръка и замаха. После погледна отново към двата квегански кораба, сплетени в смъртна прегръдка. Потъващият кораб-съкровищница се завъртя и той видя кърмата му. С червени букви бяха изписани думите „Розата на Шейла“ и Ру си даде сметка, че до този момент не бе знаел името. Сега корабът потъваше и теглеше надолу горящата галера.
По палубите на галерата се трупаха хора. За миг Ру се зачуди дали някой не е освободил от веригите робите в трюма и се помоли наум за онези, които никога повече нямаше да излязат оттам.
Кралският кораб стигна до него и му спуснаха въже. Той го сграбчи и се изкатери на борда. Две груби ръце го издърпаха през перилото и когато стъпи на палубата, целият мокър, един от офицерите попита:
— Ти пък кой си?
— Рупърт Ейвъри от Крондор — отговори Ру.
Името предизвика видима промяна в поведението на офицера.
— Господин Ейвъри — каза той. — Аз съм лейтенант Ейкър, втори офицер на кораба.
— Приятно ми е. Неколцина от плуващите наоколо може да са от моите, но повечето са квеганци.
— Квеганци? — учуди се младият офицер. — Те намесват ли се?
— Да речем, че е нещо лично. Все пак не са благоразположени към нашата кауза.
— Елате да ви заведа при капитана.
— Благодаря.
Отидоха до мостика и спряха пред стълбата. Ру знаеше, че кралската флотска традиция забранява човек да се качва по стълбите към капитанското владение без изрична покана.
— Капитан Стайлис! — извика лейтенантът.
Една побеляла глава надникна над перилото.
— Какво има, господин Ейкър?
— Това е господин Рупърт Ейвъри от Крондор, сър.
— Чувал съм за вас — каза капитанът на Ру. — Извинете ме за негостоприемството, но се налага да спасим няколко давещи се.
— Разбирам ви, капитане — отвърна Рупърт.
— Може би ще вечеряте с мен, след като стигнем Сарт — подхвърли капитанът и обърна гръб преди Ру да успее да отговори.
Ру погледна младия офицер.
— Лейтенант, кой е този кораб?
— Вие сте на борда на „Кралски булдог“, сър. Ако благоволите да дойдете с мен, ще ви потърся сухи дрехи.
Докато вървяха по палубата, Ру видя бързащите на север други кралски кораби, возещи подкрепления за Сарт.
— Колко са? — попита Ру.
— Дванайсет. Пет карат войска, останалите сме охрана. Досега не сме срещали вражески кораби, само този.
— Малко съм объркан — призна Ру. — Две ескадри кралски кораби?
— Ние сме от Далечния бряг, господин Ейвъри. Това е всичко, което остана от корабите в Карс, плюс още два кораба от Тулан и Крудий. — Посочи назад. — Другата ескадра е от порт Викор.
— Е, откъдето и да сте, много се радвам, че дойдохте.
Влязоха в една малка каюта, за която Ру реши, че е на лейтенанта. Офицерът извади от скрина чифт панталони и бяла риза, сухи чорапи и бельо и Ру бързо се преоблече.
— Като спрем, ще се погрижа да ви бъдат върнати.
— Не се притеснявайте, сър.
Ру се върна на главната палуба. Вече измъкваха през перилата квегански моряци, връзваха ги и ги бутаха да седнат на влажните дъски под строгия поглед на въоръжените кралски моряци. Пред всички тях седеше една фигура с вид на полуудавен плъх, твърде позната на Ру.