Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Само един Джими Ръчицата — съгласи се Даш.
— Но пък дядо щеше да ни каже, че това няма нищо общо със славата.
— Макар че тя му харесваше — каза Даш.
— Съгласен съм — отвърна Джими. — Но той си я е спечелил с това, че е бил адски добър във всичко, което е правил. Не се е стремил на всяка цена да стане най-дяволски умният благородник в историята.
— Може би точно това е знаел татко от самото начало. Виждаш ли, въпросът е просто да си свършиш работата и да оставиш на историята да решава каквото има да решава.
— Сигурно си прав. Е, време е да отидем в кабинета на Патрик и да видим какво ще реши.
Даш стана и оправи туниката си.
— Смяташ ли, че ще те направи херцог на Крондор? Ти си по-големият син все пак.
Джими се засмя.
— Едва ли. Ще предпочете някой с по-голям опит в службата. И кралят също.
Даш отвори вратата.
— Ти си само с две години по-млад от Патрик, Джими.
— Точно затова Боррик ще иска някой по-възрастен и по-мъдър в Крондор — каза Джими. — Ако татко беше херцог на Крудий или Ябон, най-вероятно аз щях да се окажа на гребена на вълната, с някой силен кралски съветник на първия кораб на запад, но Крондор? Не, тук има да се върши твърде много работа и възможните грешки са твърде много. — Тръгна по коридора и добави: — Освен това главоболията са твърде много.
Стигнаха до страничния вход към кабинета на принца, Джими почука и вратата се отвори. Сравнени с тясното пространство в Даркмоор, служебните помещения тук бяха просторни. Книгите и свитъците, които баща им бе наредил да бъдат изнесени на безопасно място, се бяха върнали на местата си по рафтовете и в раклите. Малар тъкмо връчваше на един от слугите цял куп документи.
— Помагаме ли? — попита го Джими.
— Всеки с каквото може — отвърна слугата.
Двамата влязоха в частния кабинет на принца. Патрик вдигна очи — до бюрото му стоеше херцог Браян Сълдънски — и кимна на братята.
— Господа, позволете ми най-напред отново да изразя съболезнованията си по повод смъртта на вашия баща — каза Патрик. — Загубата му е не само за неговото семейство, но и за цялото Кралство. — Огледа стаята, сякаш търсеше нещо. — Имам чувството, че всеки момент ще се появи. Чак сега си давам пълна сметка колко много съм разчитал на съветите му.
Патрик въздъхна и продължи:
— Но, както винаги, налага се да продължим. Чакат ни неотложни дела. Лорд Сълдън ще действа като мой съветник, докато кралят не реши, че е уместно да назначи нов херцог в Крондор. — Погледна Джими и добави: — Познавам те достатъчно добре, за да знам, че не очакваш поста.
Джими поклати глава.
— След десет години — може би, но сега не.
Патрик кимна.
— Добре, защото си ни необходим извън Крондор.
— Къде, ваше височество?
— Трябва ми доверен човек, който да държи Дуко под око. Ти, изглежда, се разбираш добре с него, а на мен ми е нужен някой, който да го държи изкъсо.
Джими сведе глава и каза:
— На вашите заповеди, ваше височество.
— Ще изпратя съобщение до баща си, Джими. Смятай, че ще приеме предложението ми ти да наследиш баща си като граф на Венкар.
— Благодаря, ваше височество. — Венкар беше мястото, където бяха отраснали. Като много други имения на първоначалното островно кралство на Риланон, според континенталните мерки то беше малко. Едва стотина акра земя, с малка рекичка, ливади и пасища. Селяните арендатори бяха престанали да обработват земята още преди столетия, когато Риланон бе разширил териториите си на континента. Но въпреки скромните си размери, Венкар беше едно от най-красивите имения в Кралството. Дядо им го беше уредил за Арута, след като старият граф на Венкар беше умрял, без да остави наследници. Джими се беше родил в двореца, както и сестра му, но още като бебе го бяха преместили в имението. Даш се беше родил там — това беше родният му дом.
— Тъй че ако баща ми не ми отговори, че съм идиот, ти вече си граф Джеймс.
— Благодарен съм на ваше височество — отвърна Джими.
— А за теб, Даш, имам специална работа — каза Патрик.
— Да, ваше височество?
— Тук в Крондор имаме един проблем. Армията е на север, а мечовете на Дуко са долу на юг. Аз разполагам с дворцовата гвардия и това е всичко. Градът се връща към нормалния си живот, но гъмжи от бандити и разбойници, главорези и крадци. Трябва ми някой, който да въведе ред. Като премислям всички, с които разполагам, ти имаш най-голям усет. Ето защо те назначавам за шериф на Крондор. Докато не изградим истинска градска стража и полицейска служба, законът в града си ти. Наеми когото можеш, но дръж града под контрол, докато не свършат войните.