Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Ерик! — извика някой и той се обърна. Капитан Субаи му махаше. Ерик забърза към входа на абатството. Точно зад прага лежеше херцог Арута. Ерик погледна мълчаливо Субаи, а той поклати леко глава и тихо промълви:
— Опита се да задържи противника. Ако бяхте дошли с половин час по-рано…
Ерик погледна падналия херцог. Приличаше на заспал.
— Добре ли се би?
— Много добре. Не беше воин, но загина като воин.
— Щом осигурим абатството, ще известя Грейлок. Принцът трябва да бъде уведомен при първа възможност.
— Патрик ще иска да влезе в Крондор с новата си принцеса.
— А Риланон? — попита Ерик. Имаше предвид слуховете, пуснати, за да подведат врага за намеренията на Кралството.
— Не се налага — каза Субаи. — След като Арута е мъртъв, Патрик трябва да е в Крондор, със или без невяста. — Загледа се на юг, сякаш можеше да види Крондор оттук, и добави замислено: — Там е нашата слабост, капитане. Ако Кеш разбере, че включваме всичките си войници, за да си върнем Илит, и че по границата имаме само наемниците на Дуко, без подкрепления в града, може да стане страшно.
— Да се надяваме, че Кеш няма да разбере това преди да е свършила войната на север.
Субаи погледна към Арута.
— Негова задача беше да не разберат. — Вдигна очи към Ерик и добави: — Сега с тази задача трябва да се справи някой друг. Но отговорността е на принца. — Той махна на войниците да внесат вътре тялото на херцога и добави:
— Щом Грейлок изпрати тук войници да осигурят укреплението, моите Първопроходци ще се върнат в Крондор. И ще върнем и херцога у дома.
Ерик кимна и каза:
— А аз ще тръгна на север с Грейлок.
14.
Последствия
Джими плачеше.
Стоеше на стъпалата на двореца в Крондор, до брат си, на една стъпка зад принца, и сълзите се стичаха по лицето му. Не можеше да си представи живота без баща си. Знаеше, че тези, които влизат в бой, може да умрат, но баща му не беше воин. Беше учил фехтовка като всеки благородник в Кралството, но животът му бе преминал в администриране, дипломация и раздаване на правосъдие. Само веднъж бе избрал да се бие и това решение бе струвало живота му.
Даш изобщо не си беше представял, че завръщането на баща му в Крондор ще е на катафалка. Лицето му се беше стегнало в безизразна маска, докато я гледаше как отминава. Беше обявен ден на траур за херцог Арута и другите, паднали при завземането на Сарт.
Даш се чудеше дали всичко това си струва. Не изпитваше нищо освен някаква празнота. Джими не криеше гнева и болката си, но у самия Даш нещо като че ли беше погребано. Гледаше с празни очи събралите се благородници и офицери на Кралството — как всички свеждат почтително глави пред тленните останки на баща му — и всичко това му се струваше безсмислено.
Баща му през целия си живот беше деликатен човек. Владееше меча съвсем прилично, поне в тренировъчните дуели, поддържаше добра форма, яздеше и плуваше при всяка удала му се възможност, но никога не се беше сражавал в бой. Според думите на капитан Субаи, накрая се бе проявил като храбър войник, но изобщо не трябваше да му се позволи да отиде в Сарт… Даш усети, че от очите му бликват сълзи, и примигна да ги махне.
Херцог Арута всъщност беше главата на семейството. Майка им открай време беше обсебена от клюките на кралския двор в Риланон и от дългите си гостувания на семейството си в Ролдем. Детството на момчетата беше преминало в обкръжението на гледачки, учители — и на дядо им, който ги учеше как да се катерят по стени, да отварят ключалки и на какви ли не още безразсъдни неща. Присъствието на дядо им в живота им беше забавно, но баща им беше като скала — спокоен и кротък, грижлив и обичлив. Даш не помнеше нито веднъж баща му да не го е посрещнал с топла прегръдка. Помнеше как баща му заставаше пред него, с ръка на рамото му, сякаш смяташе този физически контакт за нещо особено важно.
Изведнъж осъзна, че скърби за загубата на цялото си семейство. Дядо му и баба му в Ролдем му бяха общо взето чужди хора. Беше ходил там само пет-шест пъти в детството си — родителите на майка му бяха гостували в Риланон само веднъж, за сватбата на дъщеря си. Сестра му беше омъжена за херцога на Фаранзия в Ролдем и след сватбата си не се беше връщала в Кралството. Сега му беше останал единствено брат му, Джими.
Катафалката се скри зад конюшните и принц Патрик каза:
— Цялата нация скърби за загубата на херцог Арута. След малко благоволете да се явите на дворцовия ми съвет. — Кимна към отсрещната страна на двора, където стоеше Франси с баща си, обърна се и се заизкачва по широките каменни стъпала. Щом принцът се скри, тълпата благородници се разпръсна.