Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— И аз съм установил, че му липсва чувство за хумор.
— Не съм имал удоволствието от светски срещи с него.
— Когато гледам, май няма и да имаш — каза Ру.
Наблюдателят от мачтата извика:
— Кралски кораби дясно на борд!
Ру изтича на носа и погледна. Двете приближаващи ескадри бяха кралски кораби. Той изрева от радост, обърна се и извика на капитана:
— Коя от двете можем да стигнем първа?
— Ония ляво на борд са по-близо, но ако сменим курса към тях, ще изгубим скорост — отвърна капитанът от мостика.
Ру реши да не спори.
— Карай тогава напред и нека Вазарий реши с кого иска да се бие първо.
Чу се трясък, Ру се затича към кърмата и видя, че капитанът се е свил под изтървания румпел.
— Какво стана? — попита той Нардини.
— Балиста! Вазарий стреля по нас.
— Толкова ли е луд, че иска да потопи собствените си съкровища?
После огледа палубата и изрева:
— Нямаме ли поне един лък на тоя кораб?
Отвърна му мълчание.
— Проклятие! — изруга Ру. — Дори не можем да им отвърнем!
— Още малко наляво и щеше да счупи руля — каза капитан Нардини.
Сякаш чул го, командващ балистата стреля пак, този път по-точно, и капитан Нардини беше посечен почти на две — кормилният лост изплющя и го удари през кръста. От устата и носа на капитана рукна кръв, очите му се изцъклиха и той рухна на палубата.
Ру видя, че лостът се люлее свободно, и разбра, че прътът, свързващ го с кърмата, е строшен. Знаеше, че корабът може да се управлява някак с платната, но нямаше представа как се прави това, а за поддържане на висока скорост не можеше да става и дума. Моряците отчаяно се мъчеха да обърнат платната по вятъра.
Ру въздъхна, извади меча си и извика:
— Приготви се за отблъскване на нападателите!
Мъжете по такелажа веднага заслизаха по въжените стълби на палубата. Тези, които нямаха оръжие, награбиха кой каквото може.
Квеганската галера се понесе към тях и към кърмата полетя още една желязна стрела от балистата. Последва силен грохот и целият кораб се разтресе.
Някой отдолу извика:
— Вода в трюма!
— Чудесно — изпъшка Ру.
Корабът се завъртя, но огромният таран на галерата бе все така насочен към десния борд.
Профуча стрела и Ру се сети, че е изложен на прицела на стрелците по такелажа на нападащия кораб. Сви се зад близкия люк. Знаеше, че шансът му да оцелее е нищожен. Ако успееха да останат живи, докато кралският флот ги приближи, Вазарий щеше да е принуден да се изтегли. Но шансът шепата моряци и контрабандисти да отблъснат екипажа на квеганската галера беше наистина нищожен.
Двама от моряците явно бяха съгласни с него, защото скочиха от такелажа във водата — предпочитаха да се опитат да доплуват до брега, вместо да срещнат гнева на квеганците.
— Стойте! — ревна Ру, с надеждата, че властният му тон ще спре останалия екипаж да не побегне.
Корабът изведнъж се разтърси и кърмата се надигна — огромният, обкован с желязо таран се вряза в десния борд. Още стрели профучаха над Ру и той стисна зъби.
Долепи се до палубата и зачака първият нападател да скочи на борда.
И нападателите се появиха. От надвисналите от носа на галерата въжета наскачаха квегански моряци. Облечени еднакво, в бели панталони и ризи, с червени кърпи на главите, те бяха въоръжени с къси криви мечове и ножове. Ру се помоли наум дано Вазарий да не е довел и квегански легионери. Мъжете, които се изсипаха на кораба му, бяха най-обикновени пирати и можеха да бъдат задържани за известно време.
Той скочи срещу най-близкия нападател, прониза го и се сниши зад задната мачта за прикритие от стрелците горе. Друг пират се оказа на пътя на стрелата, прицелена в Ру, и падна с крясък на палубата, щом стрелата се заби в бедрото му.
Ру нападна яростно следващия мъж и той отстъпи. Това накара и другите отзад да отстъпят и изведнъж скочилите на абордаж се скупчиха в задната част на квартердека. Отгоре се изсипа дъжд от стрели.
Нов вик отгоре накара Ру да залегне и втори залп стрели покоси мъжете около него. Ру се блъсна в един издъхващ — той простена, — претърколи се през него и скочи на крака. Един от нападателите се мъчеше да надигне тялото на своя мъртъв другар, за да го използва като щит срещу стрелите, но Ру го посече преди да успее да вдигне мъртвеца.
Покрай лицето му профуча стрела, толкова близо, че Ру чу свисъка й и отстъпи, за да използва отново мачтата и платната отгоре като заслон.
Огледа се и разбра, че само още двама от хората му стоят на крака срещу настъпващите петима-шестима нападатели. Разбра също така, че ако скочи на главната палуба, ще се окаже напълно изложен на стрелбата отгоре. Така че, без да се обръща, извика с цяло гърло: