Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— След мен! — извика Арута.
И хукна навън. Ако успееше да спре конниците да избягат от двора, щеше да попречи вестта, че абатството е под атака, да стигне до Нордан. Затварянето на портата щеше да прекърши последната съпротива в абатството и да ги принуди да се предадат. Половината гарнизон беше под стража долу в мазетата, останалите лежаха мъртви или ранени по двора. Останали бяха само стотината души, заклещени в магерницата, в конюшнята и по стените.
Изпита прилив на енергия — нещо близко до радост и смесено с ужас — и се хвърли срещу един от конниците, който замахваше срещу кралски войник. Мечът му изсвистя, без да нарани конника, но го отвлече достатъчно, за да може войникът да го свали от седлото.
Ездачите се въртяха на място, конете се изправяха на задните си крака и цвилеха в паника сред грохота на вихрещата се битка. Арута погледна наляво и видя Субаи да дава сигнал на хората си да се развърнат — сочеше им неохраняваните стъпала, водещи към бойниците горе.
Погледна към портата, видя, че двама мъже, единият ранен, смъкват лоста, и извика:
— Портата!
И хукна натам.
Някъде по средата между главната сграда на абатството и портата една стрела го улучи в гърлото, точно под шлема.
За миг Арута помисли, че някой го е ударил с юмрук, защото усети удара и краката му се подкосиха, но не изпита болка. После му притъмня, сякаш пропадаше в някакъв безкраен тунел и от всички страни около него нахлуваше мрак. Все така, без да разбира какво става, Арута, херцогът на Крондор, потъна в празнотата.
Субаи беше по средата на разстоянието до стълбите на стената. Видя как Арута падна и извика на двама от бойците си:
— Помогнете на херцога!
Двамата войници затичаха сред мелето, успяха да вдигнат херцога и да го издърпат при Субаи. Субаи коленичи до херцога, но беше виждал достатъчно мъртъвци, за да разбере от пръв поглед, че с Арута е свършено. Помисли за миг за жестоката ирония — този храбър мъж да загине в първия си истински бой, — после изтласка от ума си всякаква мисъл за него. Чакаше го битка.
Ерик даде сигнал на Грейлок и двете части на кралската армия нападнаха. Конниците препуснаха по главната улица на Сарт към Съвета на майсторите — щаба и последната отбрана на нашествениците. Дотук връщането на Сарт беше преминало без сътресения. На цялата градска защита бе заповядано да се изтегли на юг, за да се справи с централния щурм на Грейлок. Точно според плана Грейлок остана на място, а Ерик удари по десния фланг през рехавата съпротива на измамния планински склон източно от пътя, докато войниците слизаха от корабите в пристанището.
Противникът обърна фронта си към Ерик, който отстъпи, и точно в този момент войниците под командата на херцога на Ран ги удариха отзад. За няколко минути отбраната се разсипа в бяг.
Много мъже побягнаха на север по Кралския път, но неколкостотин се бяха барикадирали в една голяма сграда на градския площад. Настъпващата колона на Ерик зави надясно, а хората на Грейлок заеха позиция откъм югозапад и сградата скоро бе обкръжена.
От прозорците на горния етаж нарядко прехвърчаха стрели, но всички прозорци и врати по долния етаж бяха барикадирани.
Ерик се обърна към Дуга, наемническия капитан, който беше един от първите, преминал на страната на Кралството, и му заповяда:
— Задръж хората! — После пришпори коня си към позицията на Грейлок. — Заповедите ви, сър?
Грейлок се потеше обилно в обедния зной, на челото му бе залепнал сплъстен кичур.
— Писна ми вече, Ерик. — Приближи коня към сградата и извика: — Ей, вие вътре! — От един горен прозорец профуча стрела и се заби само на стъпка от него. — По дяволите! На вас говоря — ревна Грейлок, но Ерик го спря.
— Оставете на мен. — И извика на езика на Новиндус: — Нашият командир иска да преговаря!
Отвътре се чу глас:
— Какви са условията?
Ерик преведе и Оуен каза:
— Кажи им, че условията са веднага да хвърлят оръжията си и да излязат с вдигнати ръце, или ще подпалим сградата. Трябва да решат веднага!
Ерик преведе и отвътре се чуха увлечени в яростен спор гласове. Ерик погледна Оуен и той кимна.
— Атака! — извика Ерик.
И кралските сили от всички страни се втурнаха към сградата. Ерик и Оуен бяха най-близо и когато стигнаха до главния вход, Ерик се обърна и извика:
— Донесете таран!
Главната врата изведнъж се отвори и навън изхвърча меч и издрънча върху каменната настилка пред краката на Ерик.
— Излизаме! — извика нечий глас отвътре. Ерик и Оуен отстъпиха встрани. От вратата излязоха няколко мъже; държаха мечовете си за остриетата, с дръжките напред. После ги хвърлиха на земята — знакът на наемниците на Новиндус за капитулация.