Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Джими вдиша дълбоко и махна на Даш да го последва. Тръгнаха след катафалката и заобиколиха централната част на двореца. Един погребален агент надзираваше свалянето на тленните останки. Двама войници грижливо свалиха тялото на херцог Арута, увито от глава до пети в лен, намерен от някого в Сарт. Погребалният агент се обърна към Джими и каза:
— Вие сте синът на лорд Арута, нали?
Джими кимна и посочи и Даш.
Погребалният агент си придаде състрадателна физиономия.
— Цялата нация скърби заедно с вас, млади господа. Как бихте искали да се погребат тленните останки на баща ви?
Джими погледна Даш и каза:
— Аз… никога…
— Как е прието? — попита Даш.
— Като херцог на Крондор, баща ви е удостоен да бъде погребан в дворцовата гробница. Като граф Венкар има право на вечен покой в двореца в Риланон. Или ако имате фамилни имения…
Джими погледна смълчалия се Даш, после каза:
— Фамилните имения са този град. Но баща ми е роден и израснал в Риланон. Това винаги е било неговият дом. Върнете го там.
— Както желаете.
Даш сложи ръка на рамото на Джими и каза:
— Хайде да пийнем нещо.
— Само по едно. След час трябва да сме при принца. След това ще се напием в памет на татко.
Даш кимна и двамата тръгнаха обратно към главния вход на двореца.
Пред входа стоеше Малар Енарес.
— Моите съболезнования — каза той и се поклони.
Слугата от Долината на сънищата беше намерил сто начина да бъде полезен в двореца. Когато Джими се беше върнал, очаквайки да го завари все още под стража, го беше досмешало и същевременно изненадало, защото го завари да шета из щаба на Дуко. Беше се оказал истинско чудо, станеше ли дума за организиране, почистване и поддържане на реда. Отново се беше лепнал за Джими, след като Дуко замина на юг да поеме командването на Южните окрайнини и да надзирава укрепленията по кешийската граница.
Малар влезе след братята и попита:
— Мога ли да направя нещо за вас, млади благородия?
— Ако можеш да донесеш бутилка хубаво бренди, ще съм ти благодарен — каза Джими.
— Ще видя какво мога да направя — отвърна Малар и тръгна нанякъде.
Даш и Джими тръгнаха по дългите дворцови коридори, вече възстановени почти до състоянието отпреди разрушаването на Крондор. Из палата продължаваха да щъкат работници и слуги — сменяха дървенията на прозорци и врати, наместваха плочки или окачваха пана. Най-задните стълбища към горните етажи все още се нуждаеха от ремонт, но последните напукани камъни бяха махнати и заменени със зидария, а саждите и следите от пожара бяха изтрити.
— Помниш ли как изглеждаше замъкът преди? — попита Даш.
— Знаеш ли, тъкмо си мислех същото — отвърна Джими. — Проклет да съм, обаче не помня.
— Патрик е наредил старите бойни знамена в залата на принца да бъдат възстановени.
— Не е същото — каза Джими, — но разбирам причината.
Стигнаха до стаята на Джими и влязоха. Поседяха мълчаливо, после Даш промълви:
— Ще се побъркам. — И се разплака.
Очите на Джими също се насълзиха.
— Знам. Що за глупост беше това? Да тръгне да го убият.
— Написа ли на мама и лелите?
— Още не. Ще го направя довечера. Още не знам какво да им пиша.
— Пиши им, че е загинал храбро. За краля и родината.
— Слаба утеха — каза Джими.
Даш изтри очи и каза:
— Трябваше да отиде.
— Не, не трябваше.
— Трябваше — повтори Даш. — Целият му живот мина в сянката на дядо и на човека, чието име носеше.
Джими също изтри очите си с опакото на ръката.
— Историята ще признае само един Арута Крондорски. — Въздъхна. — Татко сигурно ще бъде отбелязан някъде съвсем бегло. Мъжът, наречен на името на велик принц, управлявал Риланон и Крондор. Нищо повече ли няма да остане за него от това?
— Само за онези, които го познаваха и обичаха.
На вратата се почука и Джими стана. Отвори и завари застаналия зад нея Малар Енарес — държеше поднос с бутилка бренди и две кристални чаши.
Джими отстъпи встрани, за да пусне слугата да влезе. Малар постави подноса на масата и каза:
— Искам да изразя най-дълбоките си съболезнования, млади господа. Макар да нямах удоволствието да познавам изтъкнатия ви баща, не съм чувал за него нищо, което да не е достойно за почит.
— Благодаря — каза Джими.
Даш взе бутилката и наля. Малар излезе. Даш подаде едната чаша на брат си, вдигна своята и промълви:
— За татко.
— За татко — повтори Джими. Отпиха мълчаливо.
След минута Джими каза:
— Знам как се е чувствал татко.
— Как? — попита Даш.
— Колкото и да съм добър, колкото и високо да се издигна, ще има само един Джеймс Крондорски.