Пазачът на фара [bg]

Ерлинг за момент се смути, но после сви рамене.

– Тук сме, за да ти зададем някои въпроси за Матс Сверин – побърза да каже Йоста, след което се настани на един от столовете за посетители и по този начин принуди Ерлинг и Паула също да седнат.

– Да, какъв ужас – каза Ерлинг и сбърчи лице в чудновата гримаса. – Всички в офиса сме изключително натъжени и, естествено, се чудим какво се е случило. Можете ли да ни кажете нещо повече?

– За момента не – отвърна Йоста и поклати глава. – Мога само да потвърдя това, което ви казахме вчера. Сверин е намерен мъртъв в апартамента си и в момента разследваме случая.

– Убит ли е?

– Не мога да потвърдя или отрека такава информация.

Йоста съзнаваше колко формално звучат думите му, но знаеше, че ще отговаря пред Хедстрьом, ако се разприказва и по този начин навреди на разследването.

– Но се нуждаем от помощта ви – продължи той. – Доколкото разбрах, Сверин не е дошъл на работа в понеделник, след това и във вторник. Именно тогава сте се свързали с родителите му. Обичайно ли беше да отсъства от работа?

– По-скоро обратното. Не мисля, че е излизал в болнични дори за ден, откакто работи тук. Въобще не е отсъствал, доколкото си спомням. Дори за час при зъболекаря или нещо такова. Беше точен, съвестен и много старателен. Затова се притеснихме, когато не се появи, нито се обади.

– Откога работеше тук? – попита Паула.

– От два месеца. Наистина имахме късмет, че намерихме човек като Матс. Бяхме пуснали обявата преди пет седмици и извикахме няколко души на интервю, но те дори не се доближаваха до нужната квалификация. А когато пък видяхме кандидатурата на Матс, се притеснихме, че е свръхквалифициран, но той ни каза да не се притесняваме и ни увери, че тъкмо такава работа търсел. Изглеждаше, че преди всичко иска да се върне във Фелбака. И кой би го винил? Тук е перлата на крайбрежието.

Ерлинг разпери ръце, за да подчертае думите си.

– Посочи ли конкретна причина, поради която иска да се върне тук?

Паула се наведе напред.

– Не, каза само, че иска да избяга от лудницата в големия град и да води по-качествен живот. А нашето градче предлага тъкмо това. Мир, спокойствие и качествен живот – каза Ерлинг, наблягайки на всяка сричка.

– Значи, казваш, че не е споменавал някакви по-лични причини?

Йоста започваше да губи търпение.

– Не, той беше много сдържан в това отношение. Знам, че е бил роден във Фелбака и че родителите му живеят тук, но не се сещам някога да е говорил за живота си извън офиса.

– Случило му се е нещо много неприятно точно преди да се премести от Гьотеборг. Бил е пребит толкова тежко, че са го хоспитализирали. Не е ли говорил за това? – попита Паула.

– Не, съвсем не – отвърна Ерлинг смаяно. – Имаше няколко белега по лицето, но каза, че крачолът му се закачил за спиците и паднал с колелото.

Йоста и Паула се спогледаха учудени.

– Но кой го е пребил? Същият, който...?