Детето на нощта [bg]

- Знанията на Терус са непълни, защото маговете от Дордо­вер никога не са го допускали в своята библиотека, но на мен ми стига и съкратената версия: „Когато Невинната обязди сти­хиите и земята се ширне смазана и разкъсана, ще настъпи кра­ят на Разкола и от хаоса ще се въздигне Единството.“ Съвсем недвусмислено, не мислиш ли?

Илкар изрече словата с разтуптяно сърце. Не можеше да си представи непознатата за него Лиана да навлече разруха на Ба­лея. Ама че нелепост...

Дензър и Незнайния мълчаха дълго.

- Според вашия Терус внезапните мълнии са вестител на то­ва, така ли? - каза накрая Дензър. - И моето дете е „Невинна­та“? Блеснала някоя и друга светкавица и вече наближава свършекът на всичко?

- Дензър, ти най-добре знаеш на какво се надяваше за Лиа­на. Може би тя ще е първата от новото поколение магове, което обаче ще има и други последствия.

- Значи ми разправяш, че ако се вярва на Тинджата, Лиана е някаква разрушителна стихия?

- Или пък е катализатор за появата на нещо. Вече видяхме мълнии в безоблачно небе - явни смущения в първичните сили. Ти също си чул ширещите се слухове. Огромни вълни, урагани, гръмотевични бури дни наред... Дензър, това не ти е някоя и дру­га светкавица. Терус твърди, че всички тези явления са изброе­ни в предсказанието. А и при какви хора е отишла Ериан, ако си прав в догадките си? Ами ако те искат не да обучат Лиана, а само да насочват силата чрез нея? Нека обмислим и тази възможност.

- От друга страна, не бива да забравяш, че каквото и да е открил Тинджата, той е бил пристрастен и е искал да обрисува в най-черни краски изводите си - натърти Дензър.

- И ти си прав - кимна Илкар. - Слушай, изобщо не съм ис­кал да кажа, че трябва да оставим Лиана в ръцете на онези от Дордовер... нито в нечии други, освен в твоите и на Ериан.

- Тогава какво се опитваш да ми кажеш?

- Че не бива да обръщаме гръб на по-големите проблеми, до­като ги търсим. Все едно дали предсказанието е вярно, в Дор­довер няма да го пренебрегнат. И ако не им бъде попречено, те ще предизвикат раздори между Школите, което ние не искаме да се случи. Не е нужно да си гений, за да предвидиш, че в Дор­довер и Листерн ще съзрат заплаха за своята независимост и за смисъла на съществуването си. В Ксетеск пък ще търсят ново средство да наложат обединение, в което те да са господства­щата сила. Всичко ще зависи от това в чия власт е Лиана. А Джулаца... - Илкар се усмихна накриво. - Ние сме настрана по неволя, но също ще отстояваме своята магия и убеждения.

- Прекаляваш - укори го Дензър. - Говориш за едно-единст- вено дете. Тя нищо не може да направи сама.

- От собствените ти думи се подразбира, че в Дордовер изоб­що не споделят това мнение.

- А и ние сме почти сигурни, че тя не е сама - добави Нез­найния.

Илкар въздъхна и допи кафето.

- Дензър, задължително е да изпратиш пълен отчет в Ксе­теск. Знаеш, че е така. О, богове, не ми се вярва те дори да са научили досега, че Ериан е заминала! Важното е, че от Ксе­теск могат да притиснат сериозно Дордовер, за да ги откажат от посегателствата срещу живота на Лиана. Ние пък ще мо­жем да търсим семейството ти, без да ни се пречкат, ако ме разбираш.