Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Вестерны » Каубои и извънземни [bg]
Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каубои и извънземни [bg]

Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:

Джоан Виндж е добре познато име на любителите на фантастиката.
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 107
Перейти на страницу:

Само защото могат. Също като онзи, чието лице видях на обявлението.

Джейк не беше онзи, не беше демон в човешка кожа. Той беше ловец на демони. Ако трябва сам ще им стане мишена. Проклет да е, ако не разполага с необходимото, за да се заеме с тях…

Сини светлини и експлозии отново се упътиха към него. Този път като че ли не се движеха толкова бързо. Конусите светлина обикаляха насам-натам в търсене на нови жертви. Демоните събираха жертвите си като смърт с косата, препречваха пътищата им за бягство и ги поглъщаха в невидимите си усти.

Джейк излезе на улицата. Почти не чуваше писъците и стрелбата, не усещаше прахоляка и дима. Елате, помисли той, покажете се! Елате да ме хванете… убийте ме, ако можете! Той вдигна високо демоничното си оръжие.

Сякаш най-сетне смъртта бе решила да го потърси и Джейк видя целта си. Едно от летящите чудовища свърна, а обгърнатата му в сенки форма направи невъзможен завой в небето, после се спусна и започна да стреля по всеки, който все още се опитваше да стреля. Разкъсваше ги с мълнии. Нещото напредваше над улицата, право към Джейк, все едно търсеше само него. Примигващи светлини покриваха тялото на чудовището — като демонични очи, светнали в тъмното.

Хайде, подкани го Джейк наум, като не бе сигурен дали говори на демона или на странното си оръжие. Стоеше на улицата без да мърда. Хората около него бягаха, разчиствайки пътя. Внезапно над китката му просветна подобното на мерник устройство. Джейк се прицели и помогна на оръжието да намери целта си.

Този път то стреля почти без откат. Синият лъч описа сияйна траектория и удари летящия звяр. Джейк дори не успя да мигне. Изстрелът попадна в демона почти от упор. Експлозията стъписа Джейк.

Демонът се килна, разлюля се, полетът му стана нестабилен и той започна да пада от небесата право към Джейк, сякаш искаше да го погребе под себе си.

Джейк се наведе, а звярът профуча току над главата му. Мъжът се обърна и видя как чудовището се срива на земята с оглушително скърцане и как разорава утъпканата пръст на улицата. След него се посипаха жупел и отломки.

Другите демони в небето изчезнаха внезапно, по-бързо отколкото бяха дошли. В същия миг звук като от разцепващо се небе изпочупи прозорците по цялата улица. Последва тишина — всепомитаща като вихрещия се допреди малко ад.

Джейк стоеше пред поваления демон, в пълно недоумение от това, което видя и стори. Оръжието беше още… живо, заредено, готово, с дръпнат предпазител?

Очите на сваления летящ звяр също още светеха. Оръжието като че ли дебнеше дали целта му продължава да представлява някаква опасност.

Сетивата на Джейк постепенно започнаха да регистрират света отвъд демона и оръжието — шепнещи гласове, хора, които се събираха на улицата… Внезапно той разбра, че до него стои Удроу Долархайд. И също като него, той просто стоеше и зяпаше — ту към демона, ту към оръжието на китката му, ту към него. Долархайд още държеше пистолет в отпуснатата си ръка.

Джейк пое дълбоко въздух. Явно в момента бяха в нещо като примирие. Засега беше в безопасност. Около двамата се събра цяла тълпа. Всички ги зяпаха сякаш са огън в мразовита пустинна нощ.

Джейк усещаше, че хората около него, дори Долархайд, очакваха да им каже нещо. Нямаше представа какво. Накрая Долархайд попита:

— Какво… какви са тия неща?

Джейк го погледна неразбиращо.

— Защо питаш мен?

7

Долархайд се осмели да пристъпи към Джейк. Посочи оръжието на китката му. След това кимна към звяра.

— Ти го застреля… с това желязо. Откъде го имаш? Стреляше същите мълнии като онези отгоре.

Док Соренсън отърва Джейк от необходимостта да отговоря. Той се приближи до него с препъване и изцъклени очи. От изражението му Джейк разбра, че съдържателят на бара също не разбира какво се е случило. Спомни си как демоните уловиха съпругата му.

— Какво, по дяволите… беше…? — опита се да попита Док. Гласът му трепереше. — Хванаха Мария… жена ми…

Емет се появи до Док, със зачервени очи и лице, по което се стичаха сълзи.

— Хванаха дядо…

Падналият от небето демон внезапно изсъска мощно и всички млъкнаха изведнъж. Джейк се обърна към нещото. Очите на звяра бяха угаснали — изглеждаше още по-мъртъв отпреди. Но все пак беше демон…

1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)