Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Известен ли ви е терминът „възпрепятстване работата на правосъдието“?

— Знам, че е нещо, което човек не бива да си позволява да прави.

— Максималната присъда за това е доживотен затвор.

— Значи е нещо много сериозно.

— Знаете ли, че е издадена полицейска заповед за арест на Фрида Клайн?

— Не.

Хусейн направи пауза. Тя се вгледа внимателно в лицето на Рубен. Искаше да види как ще реагира на това, което щеше да му каже.

— Знаете ли, че е изчезнала?

— Изчезнала? Как така?

— Тази сутрин трябваше да се яви в полицейския участък заедно с адвокатката си. Но изобщо не дойде.

— Може да е станала някаква грешка. Може да й се е случило нещо.

— Тази сутрин е отишла в банката и е изтеглила над седем хиляди лири в брой.

Рубен замълча. Той разтри лицето си с длани, сякаш за да се събуди.

— Някак много спокойно приемате случилото се — подхвърли Хусейн.

— Просто мислех, това е всичко.

— Ще ви кажа над какво трябва да се замислите. Ако по някакъв начин сте помогнали на д-р Клайн, ако сте обсъждали евентуалното й бягство, значи сте възпрепятствали работата на правосъдието и следователно сте извършили криминално деяние. Ако сте направили нещо, ако подозирате нещо, по-добре е да ми кажете още сега.

Рубен докосна много внимателно масата с връхчетата на пръстите си.

— Вие наистина ли мислите, че тя е убила Санди? — попита той.

— Няма значение какво мисля аз. Направихме щателно разследване, изградихме убедителна версия и Кралската прокуратура настоява д-р Клайн да бъде подведена под съдебна отговорност. — Тя се наведе напред. — Бягството няма да й помогне. Не живеем в деветнайсети век, нито дори в края на двайсети. Не може човек като Фрида Клайн просто да изчезне. Постъпката й е не само противозаконна, но и безразсъдна. Когато я заловят — а тя ще бъде заловена — положението й няма да е никак розово, а освен това ще пострада и всеки, който й е помогнал. Разбирате ли?

— Да.

— Добре. Знаете ли къде е тя?

— Не.

— Или къде би могла да бъде?

— Не.

— Знаехте ли, че тя планира да се укрие?

— Не.

— Към кого друг би се обърнала д-р Клайн?

— Не знам. Тя е твърде независима.

— Когато я посетих, с нея беше и един мъж, чужденец.

— Вероятно имате предвид Джоузеф.

— Да, точно така се казваше. Кой е той?

— Приятел на Фрида. Строителен работник от Украйна.

— Как човек като него би могъл да бъде приятел на Фрида Клайн?

— Това обида към украинците ли е, или към строителните работници?

— Как мога да се свържа с него?

Рубен се замисли за момент, после извади телефона си, порови в него и написа номера на къс хартия. Побутна листчето към нея.

— Кой друг би могъл да й помогне?

— Нима искате от мен да ви посоча имена на хора, при които после да отидете и да ги заплашвате?

— От вас се иска да спазвате закона. Тя има ли близки роднини?

Рубен поклати глава.

— Единият й брат живее в чужбина, а другият близо до Кеймбридж. Тя не би се обърнала към него, а той не би й помогнал, дори и да го направи. — Рубен отново порови в телефона си, пресегна се за листчето и добави едно име и телефонен номер. — Има снаха, с която често се виждат. Оливия Клайн. Разговорът ви с нея ще е губене на време.