![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Има и други по – открито икономически форми на преразпределение, които практикуват съвременните правителства. Една от най – често срещаните са задължителните осигурителни фондове, с които правителството принуждава общността да съдейства за застрахователни планове, от които чрез социалното осигуряване се преразпределят средства от млади към възрастни, а чрез здравното осигуряване от здрави към болни. Много американски консерватори осъждат Закона за достъпното здравеопазване от 2010 г. на президента Обама като „социализъм“, но е факт, че тогава Съединените щати бяха единствената от богатите демократични страни без каквато и да било форма на всеобщо здравно осигуряване.
Либералните теоретици от Джон Лок до Фридрих Хайек винаги са били скептични по отношение на държавното преразпределение на доходите, тъй като то заплашва да възнагради мързеливите и некомпетентните за сметка на добродетелните и трудолюбивите. Истина е, че всички преразпределителни програми носят в себе си т.нар. от икономистите „морален риск“: заплащането въз основа на равнището на доходите, а не на вложените усилия не стимулира трудолюбивите. Точно такъв беше случаят в бившите комунистически страни като СССР, където „правителството се преструваше, че ни плаща, а ние се преструвахме, че работим“.
От друга страна, от морална гледна точка трудно би могла да бъде оправдана една минималистична държава, която не гарантира никаква социална защита за своите социалнослаби граждани. Това би могло да бъде оправдано само за общество, в което условията са абсолютно равни за всички и житейските обстоятелства или просто късметът не играят никаква роля по отношение на шансовете за успех, благосъстоянието и благоприятните възможности. Но такова общество никога не е съществувало и не съществува и в момента. Така че проблемът, пред който са изправени повечето правителства, не е дали да преразпределят, а до каква степен и какви начини да преразпределят, за да сведат моралния риск до минимум.
Проблемът с наследствените привилегии обикновено се задълбочава с течение на времето. Елитите се стремят да укрепят позициите си с помощта на своето богатство, власт и социално положение, за да получат достъп до държавната власт и да я използват за себе си и за своите деца. Този процес продължава до момента, в който не – елитите успеят да се мобилизират политически да осъществят коренни промени или да се защитят по друг начин. Понякога това става под формата на насилствена революция както при Френската и Болшевишката революция, а в други случаи под формата на популистка политика на преразпределение както в Аржентина под управлението на Хуан Перон или във Венецуела под управлението на Уго Чавес. В идеалния случай държавата би трябвало да упражнява демократичен контрол над властта на елитите и нейната политика да отразява широкия обществен консенсус по отношение на справедливото разпределение на ресурсите, с които разполага. Както и в случая с преразпределението, въпрос на политическо умение е да се ограничи свръхпредставителността на елитите, без да бъдат наказвани заради способността им да генерират богатство.
Има много съвременни схващания относно подходящия предметен обхват на компетентност на държавните органи, които варират от убеждението, че те трябва да осигуряват само най – основните публични блага, до настояванията, че трябва активно да формират цялостния характер на обществото и да се ангажират в значителна степен с преразпределението на ресурсите. Както беше отбелязано, всички съвременни либерални демокрации се ангажират до някаква степен с преразпределението, но мащабите на държавната намеса съществено се различават в скандинавските социални демокрации и по – класически либералните Съединени щати. Фигура 3 показва диапазон на държавни функции, с които могат да се ангажират съвременните правителства.
Има редица приблизителни критерии къде по хоризонталната ос се намира една държава. Икономистите най – често използват съотношението на общия БВП, събран чрез данъци; друг начин на измерване е процентът на публичните разходи от БВП, тъй като тази сума често е по – голяма от данъците и се покрива чрез заеми. Тези изчисления не са съвсем адекватни, тъй като някои активистки функции като регулирането и индустриалната политика оказват значително въздействие върху обществото, без непременно да оказват въздействие върху фискалната политика.