Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

След пет минути бе обявено, че Скай е готова. Тя почука на вратата на Полин.

— Това е маршал Уайлд от въздушните сили – каза Полин и представи Скай на мъжа, когото тя знаеше от дете. – А това е младши офицер Пенроуз.

Уайлд кимна.

— Маршал Уайлд смята, че е възникнала грешка в комуникацията – продължи Полин. – В резултат на това нов лекар провежда прегледите. Твоят е насрочен отново за този следобед. Ще носиш униформата си през цялото време. След като прегледът приключи, ще бъде проведено разследване. След това ще избера четирима от моите пилоти, които ще заминат на обучение в Уайт Уолтъм, за да пилотират „Спитфайър“ и други самолети от Клас II за ТСВВС.

Скай се усети, че зяпва. Бе мислила за много неща, които Полин можеше да каже, но новината, че четирима нейни пилоти щяха да управляват „Спитфайър“, не бе едно от тях.

— Необходимо ни е да направиш изявление пред пресата, в което казваш, че е станала комуникационна грешка – каза маршал Уайлд, като очите му пронизваха Скай. – И да се съгласиш да те снимат на пресконференция със „Спитфайър“.

Скай кимна. Щеше да се съгласи с комуникационната грешка, за да спечели много повече. Не само за себе си, но за всяка една от жените, чакащи вън. И щеше да преглътне въпроса, който напираше на устните й – „Откъде познавате майка ми?“ – защото личното й любопитство – или страх – нямаше никакво значение в сравнение с важната победа, която бяха постигнали жените.

Широко се усмихна на Полин.

Тя – една жена, щеше да пилотира „Спитфайър“.

Седма глава

Да управлява „Спитфайър“, се оказа много по-приятно, отколкото Скай си бе представяла. Пилотската кабина бе уютна, точно по мярката на жена и всеки път, когато сядаше на седалката, имаше чувството, че се плъзга в копринена вечерна рокля. Самолетът се движеше в небето като делфин във вода – игрив, мощен и чувствителен към най-лекото докосване. Понякога се питаше дали не може да помести дросела само с дъха си.

Промяната в политиката, която разреши на жените да управляват оперативни самолети, предизвика много други промени. В Хамбъл, до Саутхемптън, близо до завода за производство на „Спитфайър“ в Ийстлей, бе създадена изцяло женска авиационна транспортна служба. Скай, Роуз и Джоан бяха прехвърлени в Хамбъл, където заедно наеха селска къща в близост до водата.

Изминаха две години на относително щастие – доколкото щастлив би могъл да бъде животът по време на война. Тринайсет последователни дни Скай пилотираше самолети – предимно „Спитфайър“, но често пъти „Хърикейн“, „Тифон“, „Темпест“, които трябваше да бъдат местени някъде из страната. След това разполагаше с два почивни дни, през които можеше да се мотае из Хамбъл, да яде омари в „Бъгъл Ин“ или да отиде в Лондон, където танцуваше цяла нощ в дипломатическия клуб на Бонд Стрийт с неколцина пилоти, преди да хване ранния влак обратно за Саутхемптън навреме, за да започне работа на следващата сутрин. Вече не се страхуваше да се усмихва. Отношението на КВС се бе смекчило, нямаше открито противопоставяне срещу жените, и пилотите на КВС, а също и наземните служители, вече свикнаха да виждат понякога от самолета да излиза жена.