Искровете (Историко-географски очерк)
- Автор: Христофоров Асен Г.
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Искровете (Историко-географски очерк)». Краткое содержание книги:
Шишмановият хрисовул е издаден още преди турското нашествие в българските земи и ако споменатото в него селище Българино е означавало някогашното Българе или Българе-Говедаре, съвсем безпредметен ще стане и спорът дали великият везир Ахмед паша е поселил роби в долината на Черни Искър един век и половина по-късно, през царуването на султан Сюлейман II Великолепния.
Глава IV
Рударството и ангарията
I
Каква е била участта на Искровете през дългото турско робство? Рударство и ангария. В тия две думи се крие тежката орис на искровци, наследили по неведоми пътища майсторството на древните рудари от долината на Черни Искър. Заговорим ли за някогашния железодобив, мисълта неволно отскача към Самоков. Нали самите самокови дадоха името на града? Ала действителното родно място на самоковското рударство е в приветливата долина на Искровете.
Маданите са съществували и преди турското нашествие. Завоевателите само ги обсебват, избиват някои от собствениците и оставят други да се грижат за тях. Това се потвърждава и от легендата за сръбскоселския Бошко. Такава е била участта на известния Бельо, самоковски маданджия и благодетел, построил църквицата в полите на Рила, която и днес носи неговото име. Но где са били маданите и колко са били те?
Липсват точни данни. Не е било в духа на завоевателите да описват заграбеното, освен когато то преминава в собственост на отделни лица. Тогава те с крепостни актове са заличавали следите на грабежа. Тъкмо тези крепостни актове ни идат в помощ. Ала най-ранните сведения за видните1 и маданите в Самоковския край са от по-късна дата и се отнасят към началото на шестнадесетия век. Така, когато рилските монаси отправят през 1841 година една молба до императорската дефтерхана за потвърждаване на правдините им, в отговора си до тях чиновниците от дефтерханата пишат следното: „В тази планина работили единадесет самокови за желязна руда. Тези самокови с всичките им права принадлежали на Мустафа паша с царски крепостни актове.“ С други думи, още към 1508 година, когато Баязид II подарява Джебели Рила на своя велик везир, в планината вече са действували единадесет мадана. Кои са били те и колко от тях са се намирали в Искровете?
И днес стари искровци ще ви посочат местата на шест мадана в техния край. Един е бил в Бели Искър, ала името му е забравено. Механичният чук на втори мадан е огласял същата долина малко над водослива на двата Искъра. Това е Бошковият мадан. За един от тях, а може би едновременно и за двата Иречек пише следното: „Стигнахме при мястото, гдето се стигат Бели и Черни Искър във великолепна тъмна пустиня между стръмни склонове, в които се намираха цял ред железни пещи, а под копитата на конете постоянно хрущяха железни сгурии“. С други думи, видните са били запазени и подир Освобождението.
Други три мадана са се намирали малко по-нагоре по Черни Искър, край Гюргьова чешма — маданът Етровица отсам чешмата, а другите два, наречени Близнаците или Чифте Мадан, на отвъдния бряг. Там и сега личат купища сгурия. Не същински могили, като ония в Самоковското поле, които бяха разкопани преди година-две и извозени за претопяване в металургичния завод „Ленин“ край Перник, но все пак достатъчно внушителни, за да личат отдалеч. Сгурията е тежка, пълна с желязна руда поради примитивните топилни. Днес тя не струва дори колкото похабените за нея дърва и кюмюр…
Петият искровски мадан се е намирал в Сръбско село. Мястото му личи и сега току под малката стара църквица, изградена от Бошковия брат Петър. Населението го е наричало мадан Църква. Издигал се е по десния бряг на Леви Искър — достатъчно високо над брега, за да бъде предпазен от честите стихийни наводнения, и доста под къщите около църквичката, та да се избегне нуждата от дълъг канал за водата, която е движела механичния чук. Днес вместо високата дървена коруба на мадана се издига корабът на новата малоцърковска църква.
Запазен е споменът и за един шести мадан в Искровете, някъде към Надарица, ала нито името на мадана е известно, нито пък някой може да посочи неговото място. Току под рибарниците, близо до моста на Искъра, и сега има сгуриено находище. То се намира твърде близо до реката, в ниска заравнена местност, леснодостъпна за прииждащите води на Искъра, които са могли да отнесат и мадана. По-вероятно е тук да е била съградена някоя по-малка топилна, а самият мадан да е бил далеч от брега. Запазен е и споменът за малко временно селище на това място.
1
Видня — пещ за топене на желязна руда.