Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
След половин час гол великан, промъквайки се по долните клони на дърветата, стигна до мястото и като се спря, вдъхна с разширени ноздри утринния въздух. Миризмата на кръв беше много силна. Великанът наведе глава и се заслуша. Отпред на пътеката се чуваше жадното дъвчене на лъв, придружено от хрускането на кости, гълтане на огромни късове месо и доволно ръмжене. Тарзан се запъти натам, без да слиза от клоните. Изобщо не прикри идването си и лъвът го забеляза. Гръмък рев огласи храстите край поляната. Тарзан се спря на един клон точно над главата му. Под него се разкри потресаваща картина. Можеше ли тази кървава маса да е била някога човек? И то точно този, който търсеше Тарзан. Човекът маймуна не беше уверен. Той слезе няколко пъти на пътеката, за да провери следата. Наистина белгиецът беше вървял по тази пътека на изток. Тарзан заобиколи лъва и отново слезе на пътеката пак в посока изток. Тук вече следите на Вертер се губеха. Тарзан се върна на дървото. Внимателно оглеждаше земята около обезобразения труп, мъчейки се да открие торбичката с красиви камъчета. Напразно! Той ругаеше лъва и се мъчеше да го отпъди, но в отговор получаваше само глухо, сърдито ръмжене. Започна да чупи клонки и да ги хвърля отгоре му, но Нума не остави плячката си. Тогава Тарзан сложи стрела в тетивата. Тя се заби дълбоко в хълбока на животното. Нума скочи и зарева от болка и ярост. Правеше отчаяни скокове, за да улови човека маймуна, но напразно. Тарзан пусна още една стрела. Този път той се прицели по-грижливо и тя се заби в гръбначния стълб на Нума. Грамадният звяр замря и се строполи парализиран. Тогава Тарзан слезе от дървото и с мощен удар заби копието си в свирепото му сърце. После измъкна стрелите си от тялото му и се върна в храсталака, за да разгледа човешките останки.
Лице вече нямаше. Арабското облекло потвърди предположението на Тарзан, че белгиецът е бил в арабския стан. Цялото внимание на човека маймуна беше насочено към търсене на торбичката. Но нито по трупа, нито около него имаше следи от нея или от съдържанието й. Тарзан беше разочарован не толкова от загубата на скъпоценностите, колкото от това, че лъвът го беше лишил от възможността да си отмъсти.
Като не разбра къде може да е пропаднало съкровището му, Тарзан бавно се озърна за последен път и тръгна назад по пътеката. В главата му зрееше друг план. Реши с настъпването на нощта да влезе отново в арабското селище и да го претърси.
Покачи се на едно дърво и по клоните се упъти право на юг да търси плячка. Беше гладен и му се щеше да закуси преди обяд, после да легне на някое дърво близо до лагера и да поспи до вечерта.
Секунди след като човекът маймуна се дръпна от пътеката, по нея се появи висок черен воин. С твърди крачки той вървеше право на изток. Беше Мугамби. Трупът на лъва го спря и недоумение се изписа по лицето му. Той можеше точно да определи причината за смъртта на Нума. Чернокожият се огледа крадешком. Трупът беше още съвсем топъл, а това означаваше, че убиецът е съвсем наблизо. Като не откри нищо съмнително, Мугамби продължи пътя си с удвоена бързина.
Той вървя цял ден, като от време на време се спираше и се провикваше към гъсталака „Лейди!“ с надежда, че тя ще му се обади. Към края на деня безграничната му преданост го доведе до нещастие.
Вече няколко месеца Абдул Мурак с взвод абисински войници беше навлязъл в джунглите от североизток и усърдно търсеше разбойника Ахмед Зек. Този дързък арабин беше нанесъл тежко оскърбление на царя му Менелик, като нахлу на територията на царство Абисиния и отвлече със себе си тълпа роби.
Случи се така, че същия ден, в който Вертер и Мугамби вървяха по една и съща пътека и в една и съща посока, Абдул Мурак беше с отряда си там.
Войниците току-що бяха слезли от конете си когато Вертер, без да го забележи, пристигна с измъчения си кон и се спря до бивака им. Мигом той беше ограден. Войниците то свалиха от седлото и го заведоха при Абдул.
Подчертавайки европейския си произход, Вертер се мъчеше да ги увери, че е французин. Разказваше на мрачния абисинец, че когато бил на лов в джунглите, разбойници го нападнали, избили всичките му спътници и само той като по чудо се спасил. От случайна фраза на абисинеца Вертер разбра каква е целта на експедицията и че това са врагове на Ахмед Зек. Затова той побърза да хвърли цялата вина за своето нещастие върху арабина. Страхувайки се да не попадне пак в ръцете на Ахмед, той се помъчи да отклони Абдул Мурак от по-нататъшно преследване. Той уверяваше абисинеца, че Ахмед има голяма и силна армия и че се е запътил с нея на юг.