Наследството на Пьоленберг
- Автор: Антъни Ивлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Пьоленберг». Краткое содержание книги:
Филип Фридрих Аугустус Франц, принц Фон Хесел, копеле от мъртъв човек. Принцесата стоеше в черквицата и приемаше поздравленията на приятелите. Съпругът й бе изправен до нея. Помежду им никога не бе повдиган някакъв въпрос — никога не бе и споменавано, че Филип не е негово дете. Принцът обаче беше доволен — родът имаше втори наследник, името щеше да се продължи независимо от уродството на Хайнрих. По-нататък, чрез същите безмълвни внушения, той даде на жена си да разбере, че не бива да има повече никакви любовници.
— Филип — каза Маргарет, — зная, че съм права. Съобщението на тоя англичанин по телефона ме убеди, че доближаваме целта си.
— Беше ли ти известно, че той е имал дъщеря?
— Да. Имаше едно дете, но бях забравила от какъв пол. Много съобразително от страна на Фишер беше да се свърже с нея така бързо. Твърди със сигурност, че тя знае нещо, но докато не й разкриел нашата заинтересованост в тази история, нямало да получи нищо от нея. Дадох му съгласието си, синко, понеже на всяка цена трябва да узнаем каква вест й е донесъл Шварц. Фишер споделя мнението ми.
— Мамо, необходимо ли е дори сега да те убеждаваме да спреш дотук? Знаеш много добре моите схващания по този въпрос, а също и тези на Хенри.
— Хенри няма право на мнение — заяви ядно тя. — Заради него загубихме това съкровище.
— Един човек е мъртъв — произнесе бавно синът, — пребит до смърт след толкова много години. Кой го е убил? Съществува ли някаква връзка между неговата смърт и това съобщение, че Бронзарт е бил забелязан в Париж? Майко, струва ми се, че се залавяме за нещо, което не бива да бъде докосвано! Да допуснем, че е жив. Както се установи, Шварц се е измъкнал и се е крил през цялото време. Възможно е и Бронзарт да е сторил същото. И ако той излиза наяве и се шляе там, където може да бъде разпознат, то повече от сигурно е, че ще го заловят. Когато го изправят пред съда, всичко ще бъде изяснено. Моля те, майко мила! — Той улови ръката й. Помежду им съществуваше дълбока обич. — Моля те, спри, докато все още има време. Забрави Солницата! Колко хора загубиха огромни богатства? Какво значение има всичко това сега, съпоставено с другия риск!
— За мен има значение. — Гордият, поглед се унесе в спомени. — За мен има значение, че една от най-красивите творби на света беше заграбена от нас от един безпощаден парвеню и грижливо скрита, така че един ден той може да се домъкне с претенциите си към нея. Не, Филип, аз ще си я възвърна! Ако е жив, и аз вярвам в това, той ще ни отведе при нея. Тогава тя ще си отиде на мястото. Тя е наша, синко мой. Един ден ще бъде твоя, знаеш го отлично. Ти ще притежаваш всичко, ще отговаряш за цялостните ни интереси. Солницата на Пьоленберг ти принадлежи!
— А Хайнрих? — дойде спокойно поставеният въпрос. — Говориш, като че ли той не съществува. Не бих искал да постъпваш така.
— Имаш добро сърце. Нима има за какво да го съжаляваш? Няма, мисля аз. Той няма никакво извинение за това, в което се е превърнал. Той е дегенерат. Няма воля, няма чувства, няма никакви други интереси, освен да си лежи в алкохолна кома. Син ми е, но в деня, когато умре, няма да отроня ни една сълза. Освен това той те мрази, Филип, знаеш го много добре.
— Така е, защото насочваш цялата си любов към мен и му демонстрираш това. Не го виня.
— Той ще умре. Черният му дроб е тежко поразен. Здравето му се влошава все повече след всяка пиянска оргия. Един ден няма да се пробуди от пиянския си транс. От известно време лекарите ми заявяват това съвсем недвусмислено. И когато то се случи, ти ще станеш глава на семейството, а аз ще мога да се оттегля и да се превърна в старица, разположила се важно в креслото си. — Тя стисна ръката му и се усмихна. Споменът за баща му беше още жив. Когато Филип се смееше, струваше й се, че човекът, когото бе обичала, се завръща от гроба си… И всичко ще бъде негово. Милиони, могъщество, престиж, огромно бъдеще в Германия, име, известно вече и сред световната икономическа общност, където имаше своето влияние. Солницата също бе негово притежание… Внезапно тя излезе от своя транс. — Ако Бронзарт е жив, ще си възвърнем съкровището, ако умре неоткрит, губим го навеки. И така, всичко зависи от съдбата, сине мой. Тя ще решава какво има да става.
— Не съдбата уби Шварц, мамо.