Наследството на Пьоленберг
- Автор: Антъни Ивлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Пьоленберг». Краткое содержание книги:
— Не си закъснял. Влизай — и пое бутилката от ръката му.
— Нещо много хубаво от твоята страна, Пола.
— И добри неща са идвали оттам, нали? Опитвах се днес да се досетя за колкото може повече от тях: Бетовен, Моцарт, Гьоте, Ман, рейнски вина… Не мога да се сетя сред хората на науката за друг освен за Фон Браун. Хайде, седни, Ерик. Сега ще ти донеса нещо за пиене.
— Уиски, моля те.
Наблюдаваше я как се доближи до табличката с напитки. Движеше се без всякаква следа от прекалено самочувствие — никакво полюшване на бедрата, за да привлече внимание към изящната си фигура. В анфас изглеждаше като жена, а не като изпъчило се момче — Фишер одобри и това. После насочи мислите си назад към изтеклия ден, далеч от личните си преценки.
— Днес прескочих до Есекс. — Той й предложи цигара и тя се настани до него на канапето, което особено го зарадва. — Не успях да изкопча нищо друго освен идентифицирането на Блек като Шварц. Също така едно много важно сведение от нейна страна, но ще стигна до него малко по-късно.
— В какво състояние беше мама? Тя все още не е пожелала да ми се обади. — Гласът й беше студен. — Чудно, но това никак не ме вълнува.
— Доволен съм да чуя тези думи. Тя беше изключително разтревожена. Изплака си очите, както се казва.
— Не мога да си я представя да плаче. Мисля, че и никога не съм я виждала. Продължавай нататък.
— Вторият ти баща се втурна в стаята подобно на побеснелия свети Бернард. Заплаши ме с полиция и с камшик. Сигурно това си има и комична страна, но аз помислих, че намеренията му бяха сериозни. Оставих ги във взаимна прегръдка. Съвсем случайно тя спомена нещо интересно. Тя и истинският ти баща взаимно са мразили дори сенките си.
— Разбирам. Това обяснява защо ме е отбягвала. Трябва да е много неприятно да се изтърси на главата ти дете от мъж, когото си ненавиждала. Винаги съм го подозирала. Какво друго ти каза?
— Почакай за минутка. Нали обещах да ти кажа от кого съм нает? Получих съгласието им тази сутрин, преди да ти телефонирам. Това е принцеса Хесел. Знаеш за кого става дума, нали? Производителите на оръжие.
— Зная това име. Колко необикновено звучи всичко. И те искат да намериш баща ми?
— Нещо такова. Знаеш ли, по време на войната той е взел от тях някаква вещ и сега те си я искат обратно. — Фишер беше сложил настрана личните си чувства. Беше само професионален детектив и я наблюдаваше като такъв. Тя го гледаше с открито лице.
— Зная за какво става дума. Тъкмо заради това ме посети и Блек. Наговори ми куп неща за нея, но аз не му повярвах. Счетох го за луд. Става дума за Солницата на Пьоленберг, нали?
— Да, за нея. И баща ти я притежава. Майка ти също го потвърди. Пола, какво ти предаде Блек? То може да разреши всичко!
Тя протегна ръка, въртейки цигарата между пръстите си.
— Каза, че баща ми е скрил това съкровище. Скрил го, за да го даде на мен — и тя вдигна поглед към него. — Предполагам, че това вече звучи по-различно.
Фишер не показа с нищо изненадата си.
— Може и да е така, само че ти нямаш никакви законни права върху това съкровище. То е било откраднато.
— Блек заяви, че му е било подарено. Подчертаваше тъкмо това обстоятелство. Обещал на баща ми да ме намери и ми даде нишката, по която да стигна до него.
— Ще ми кажеш ли каква е тази нишка?
— Не искам това съкровище. Прочетох нещо за него. Принадлежало е на този род стотици години. Бих желала да им го върна обратно. Имам на разположение само известни указания. Блек ми предаде, че баща ми не му е доверил цялата тайна: твърдеше със сигурност, че баща ми е жив. Това, което ми предаде от него, е доста объркано и неясно.
— За бога, какво е то?
— Париж, двадесет и пети юни 1944. Леля Амброзин и нейният племенник Жако. Това беше всичко. Жако е мъжко име. На мен всичко това ми звучи съвсем неясно.
— Баща ти не е бил глупак — каза мрачно Фишер. — Знаел е какво прави. Това послание трябва да има някакъв смисъл. Париж, 25 юни 1944. Леля Амброзин и нейният племенник Жако. Налага се да разкрия какво значи това.
— Ще трябва да го разкрием двамата. Между другото, какво би се случило, ако баща ми бъде намерен?
— Ще бъде екстрадиран в Западна Германия, за да бъде съден. Бил е от големите хора в нацистката партия. Издирван е като военнопрестъпник.
— Но ако откриеш съкровището на Пьоленберг, това ще ти бъде достатъчно, нали? Няма да е необходимо да издирваш тъкмо него.
— Не, няма да го търся. Моят клиент си иска съкровището и това е всичко.
— Те могат да си го приберат. Обещавам, защото сега вярвам на Блек. Вярвам, че баща ми го притежава законно и то е мое. Ще го върна обратно, обаче при едно условие.