Наследството на Пьоленберг
- Автор: Антъни Ивлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Пьоленберг». Краткое содержание книги:
Накрая Фишер зави в „Бъркли Скуеър“.
— Къде отиваме? — запита Пола.
— В „Анабел“. Мека светлина, гръмка музика и много нещо за гледане. — Той подаде ключа от колата на портиера. — Запази го някъде добре за после, моля те.
Човекът в униформа козирува и се усмихна. Фишер беше популярен тук с щедростта си — за сметка на агенцията, разбира се. И не само тук — можеше да си позволи да посещава най-изисканите нощни клубове в Лондон. Пола не беше влизала никога в тях. Първокласните нощни заведения не бяха по вкуса на Джеймс, а, от друга страна, нейната професия не й даваше възможност да се движи в тези кръгове. Мъжете, които понякога я извеждаха, предпочитаха дискретните народни заведения, където се сервира хубава храна.
Влязоха в бара. Той наподобяваше приемната зала на богат аристократичен замък. Стените бяха покрити с политически и спортни плакати, а също така и с великолепни картини. Камината в дъното беше затворена отпред с желязна решетка в старинен стил. Мебелите бяха с кожена тапицерия, а специално тъкан килим покриваше пода. През странична врата се отиваше в ресторанта — полутъмна пещера, изпълнена с музика. Беше твърде рано, затова посетителите бяха малко. Към 23:00 щеше да бъде препълнено като във влак от върховия час на дневния трафик.
Умишлено не се задържаха в бара — тук беше като на изложба. Хората бяха насядали, за да бъдат видени, а и те да видят. Отидоха право на масата си в ресторанта. Фишер настани Пола така, че да вижда цялата зала. Поръча шампанско, а после посегна и улови ръката й — беше студена.
— Не мога да продължавам да ви наричам мисис Стенли. Звучи твърде престорено в обстановка като тази. Името ми е Ерик.
— Наричайте ме Пола — тя погледна към ръката си, покрита от неговата. Той имаше силни ръце с широки китки, покрити с тъмни косъмчета. Ръката, обгърнала нейната, беше топла и държеше здраво.
— Защо ме доведе тук, Ерик?
— За да те измъкна от самотата ти. Пийни си, не ти ли харесва?
— Харесва ми. Защо правиш всичко това за мен? Защо изобщо трябва да се безпокоиш?
— Много се разтревожи тази вечер, нали? — Той се наклони така близо до нея, че усещаше аромата й. Ръката й започна да се затопля. — Защо някой да не бди над теб? Сигурно си била ухажвана от много мъже?
— Един съпруг, който ме остави заради друга жена, по-точно казано, заради две други. Каза, че не съм била много подходяща.
— Подходяща в какъв смисъл? Сексуален или като съпруга за него? Доколкото знам, двете качества не се покриват винаги.
— И в двете насоки. — Тя отпи малко шампанско. — Бях много въздържана, много затворена в себе си. Мислех си, че той е ад. Така че несъответствието бе взаимно. А по отношение на мъжете си на грешен път. Тези, които понякога са ме ухажвали, са ме отблъсквали винаги.
— Никога не съм харесвал обикновените жени. Може би и затова не се ожених. А трябва да добавя, че в известен смисъл животът ми е разпилян.
— Защо си избрал тъкмо тази професия? Кой ще се залови с частен детектив?
— Чакай, чакай малко. Не всички сме някакви загубеняци в шлифери, които се появяват изневиделица из хотелските спални. С моя партньор притежаваме много голяма агенция и се занимаваме с най-разнообразни проблеми…
Например изчезнали нацистки съкровища. Специални обекти от категорията шедьоври на изкуството от Бенвенуто Челини, струващи милиони, и други подобни — усмихваше се мислено Фишер.
— Сега се чувствуваш по-добре, нали? Не си така разстроена?
— По-добре съм. — Той усети как ръката в неговата трепна в леко ответно стискане. Това предизвика внезапно приятно ускоряване на пулса му.
— Разкажи ми нещо повече за себе си. Освен че не си женен и че си детектив, бил ли си в полицията?
— Пет години бях журналист. Беше много забавно. Постоянни пътувания, непрекъснати вълнения. След това срещнах този приятел, на име Дънстън. Той работеше в Интерпол. Съвместната ни работа по една контрабандна афера със злато в Берлин ни сближи. Той не е като мен. Далеч по-солиден тип, с жена и три деца. Дълго време не бяхме се виждали и един ден той ме потърси. Беше напуснал Интерпол и основал собствена частна кантора за разследвания. Помоли ме да му стана съдружник. Считал, че имам талант за тази работа. Основахме агенцията и това е. Още малко шампанско?