Наследството на Пьоленберг

Това именно породи нейната страст към Солницата на Пьоленберг. Семейството прекарваше известна част от годината в замъка Вурцен, мрачна средновековна постройка, издигната от един от предшествениците им през XIII век и модернизирана доста от дядото на съпруга й. Солницата стоеше в голямата зала за пиршества. Тя не се охраняваше. Издигаше се в центъра на огромна дъбова маса, застанала тук така от стотици години, светеща с неотразима красота в полумрака, а великолепните й скъпоценни камъни лумваха като огньове, когато запалваха свещниците. Маргарет можеше да стои с часове загледана в нея, запленена от красотата на поетичните фигури, докосваща с пръсти златните листа на централното дърво, та да раздвижи клонките. Имаше един рубин с размери на голямо речно камъче. Тя обичаше да се взира в центъра му, където можеше да види лицето си, отразено в миниатюр. Разказваше се, че този рубин някога е принадлежал на Лоренцо Великолепни. Лицата на нимфите също я омайваха. Имаше някаква потайна чувственост в златните им очи и в сластните извивки около устните, много по-изтънчени, отколкото похотливостта у мъжките фигури. Изглеждаше невероятно, но всяко женско лице би различно от другите. Майсторът беше изработил портрети от метал — всяко лице имаше своя прототип сред съвременничките му. Маргарет бе влюбена в тази творба. Нейното чувство бе така дълбоко, че тя се озлобяваше срещу всеки, който даже си позволеше да докосне съкровището, сякаш тази невероятна творба е била създадена само заради нея, а не за друга младоженка, която да му се радва и милва. Но Елеонора Медичи беше мъртва вече петстотин години. Съпругът й намираше подобна страст към един неодушевен обект за твърде ненормална. Изяществото на формите, хармонията в подреждането на скъпоценните камъни, цялата тази възвишена красота не оказваха никакво естетическо въздействие върху него. Той предпочиташе жените от плът и кръв пред студената голота на златните нимфи, но ако на съпругата му й правеше удоволствие да наблюдава захласнато тази купчина от злато, той нямаше нищо против. Изобщо твърде рядко възразяваше на нещо, което тя върши. Беше му родила един син и оттук нататък забрави за нейното съществуване. Можеше да харчи, за каквото си пожелае, да пътува където си иска, да се заобикаля със собствените си приятелки и забавления, докато в същото време той се наслаждаваше на живота по своему. Към сина си също не проявяваше никакъв интерес — за него това беше майчино задължение.

С израстването на детето майката откриваше постепенно у него бащините му черти. Беше много глупав. Още като бебе не проявяваше никакъв интерес към нищо. Беше напълно доволен да си седи и да се забавлява с пръстите си — дъвчеше ги и ги смучеше, докато най-после гувернантката му ги облече в специални ръкавици. Очите му имаха типичния израз на безразличие към света, характерно за Фон Хесел. В учението не показваше никакъв напредък. Частните му учители заявяваха откровено, че работата с него е истинска досада. В училище проявяваше склонност единствено към спорта и бидейки този, който беше, на неуспехите му в науката гледаха през пръсти. Един некадърник, протежиран единствено от родовото си име. Никакъв съвет или действие от страна на майка му не бе в състояние да запали и най-слабата искрица на амбиция или ентусиазъм у него. Колкото по-критично се отнасяше тя към него, толкова по-слабо реагираше той. На четиринадесетгодишна възраст беше намерен мъртвопиян в стаята си. Бе станал член на фашистката организация „Хитлерюгенд“ — за това настояваше баща му, като считаше, че войнишката дисциплина ще му повлияе добре. Маргарет се бе противопоставила остро, но не можа да стори нищо — трябваше да се подчини на волята на мъжа си. Зад приказките за дисциплина всъщност се криеше мисълта му за политика. Те бяха извънредно силни и невероятно богати, но при това положение не се осмеляваха да се противопоставят на растящата мощ на диктатора и да не се съобразяват с нея. Приятелството с нацистката йерархия не бе задължително за хора като тях, но беше неразумно да бъдат избягвани публично големците от хитлеристката партия.