Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
— Какво? Прощавай. Нека обсъдим някой от другите слухове, които си пръснала.
Беше се лъгал, ако си мислеше, че с ненадейната си забележка ще я свари неподготвена. Тя изправи гръб и го изгледа с леко любопитство.
— Да, ако обичаш. Ще ми е много интересно, тъй като не си спомням никакви други слухове.
— Сигурен съм, че твоята приятелка — или по-добре е да кажа бивша приятелка — няма да се съгласи. Нима Мейвис не те обвини, че си я наричала интригантка?
— Не, тя ме нарече така. Аз само я нарекох лъжкиня пред общите ни приятелки Джейн и Едит. Мейвис много пъти ме е провокирала. Не издържах и избухнах. Но не се стигна до нещо повече. Знаех, че Джейн и Едит няма да се разприказват. По една случайност те харесват Мейвис.
— Но не и теб?
Тя извърна поглед.
— Знам, че подслуша втория ни разговор с Мейвис. Не, Джейн и Едит никога не са ми били истински приятелки. Преструват се на такива, но не са.
— Това не те ли притеснява?
— Никак. Не искам хората да ме харесват. Взимам мерки да не ме харесват.
Това изявление беше толкова странно, че за момент Рейфиъл не намери какво да каже. Разбира се, не й повярва. Но защо ще го лъже? Извинение в нейна защита ли бе това? Той реши да изтъкне очевидното.
— Никой не иска нарочно да го ненавиждат. Това противоречи на човешката природа.
Тя само сви рамене и отново го погледна.
— Щом казваш.
Нима нямаше да спори? Раздразнен от безразличието й, Рейфиъл продължи:
— Много добре. Посочи ми една разумна причина, която да оправдава подобно отношение.
— Не ми се налага да се чудя дали са искрени. Просто знам, че не са.
— Да не би да казваш, че не вярваш на никого?
— Точно така.
— Предполагам, че включваш и мен в това число?
— Естествено. Ти ме излъга, както всеки друг.
— Не е вярно! — възмути се той. — Бях напълно честен с теб…
Рейфиъл млъкна, когато тя изсумтя.
— Каза, че ме караш до Лондон — определено се погрижи да остана с такова впечатление. Това не беше ли лъжа?
Той се изчерви като обвиняем на подсъдимата скамейка.
— Това беше изключение, което трябваше да ми спести истериите ти, докато стигнем тук.
— О, разбирам, фактът, че ми попречи да потърся помощ и ме доведе на място, което е толкова отдалечено, за теб е просто удобство? Едно изключение или няколко — има ли значение?
Лицето му се зачерви още по-силно.
— Извинявам се, че те подведох, воден от мисли за собственото си удобство, но не се извинявам, че се мъча да ти помогна.
— Не е нужно да се извиняваш и за лъжата си. Аз самата често лъжа.
— Това ли е твоят недостатък номер три?
— Не, аз определено не съм лъжкиня по природа. Правя го нарочно. Недостатъците ми са нетърпение и избухливост и върху тях нямам контрол. Върху маменето имам.
— Значи не го разглеждаш като отрицателна черта на характера си?
— Не бъди лицемер и си кажи, че ти точно така го виждаш.
— Всъщност да. Предполагам, че там е разликата помежду ни. Предпочитам честността, а ти — безчестието.
— Не го предпочитам — натърти тя, но после призна: — От време на време ме мъчеха угризения.
— И кое те промени?
— Всички около мен лъжеха. Всъщност затова Мейвис беше единствената приятелка, която някога съм имала. Само на нея можех да разчитам за честно мнение — поне докато не я нараних.
— Искаш ли да поговорим за това? — деликатно попита Рейфиъл.
— Не — категорично отвърна тя.
След като си беше признала, че не се притеснява да лъже, той се зачуди дали досега изобщо му е казала истината. Плашеща мисъл. Ако е решила да го лъже, за да я върне в Лондон…
— Не нараних Мейвис нарочно — поде тя, но избухна: — Божичко, и сам виждаш!
— Какво? — намръщи се той.
— Това е третият ми недостатък.
Сега Рейфиъл бе напълно объркан:
— Кое?
— Не мога да си държа устата затворена. Просто е нелепо как реагирам на мълчанието!
— И намираш това за недостатък? — разсмя се той.
— Разбира се, че да — подразни се Офелия. — Как ще се почувстваш, ако си научил интересен анекдот и искаш да го разкажеш подобаващо, но при мълчанието на слушателите директно стигнеш до същината? Така напълно ще отнемеш удоволствието от добрата история.
Сега Рейфиъл открито се смееше.
— В йерархията на недостатъците този заема много ниско положение, драга.
— По една случайност аз не смятам така — обидено отвърна тя.
— Искала си да ми разкажеш анекдот?
— Не, просто илюстрирах с пример. Същото се случва, когато не желая да обсъждам нещо с някого.
— Ах, разбирам — ухили се той. — Добре, че ми каза. Но да се върнем на Мейвис.
— Не.
— Отново ли да замълча?