Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
През всичките ми дълги странствания не помня по-вълнуващо и по-неприятно пътуване. Мракът бе смекчаван понякога от далечни мълнии и бе като по времето на египетските чуми. Силният дъжд проникваше през отворите на наметките ни от камилска вълна и дъждобраните и ни измокри до кости. Студеният влажен вятър ни изстуди, напълно, както бяхме изтощени от жегата на пустинята. Но тези неудобства, а те бяха достатъчно сериозни, забравихме поради огромното значение на начинанието. Щяхме ли да се промъкнем до Мур? Или като венец на многобройните ни усилия и старания щяхме скоро да загинем на пътя? Това бе въпросът. Мога да уверя читателя, че ние го намирахме много спешен и интересен.
Три часа бяха изминали. Сега стояхме срещу светлините на Хармак и други светлини, които блестяха нагоре по планинската долина вдясно от нас. Засега всичко бе добре, което разбирахме от прошепнатите думи напред и назад по колоната.
Тогава внезапно пред нас блесна светлина, въпреки че засега беше още далеч. След това пристигна прошепнато послание „Спри!“. И ние спряхме. Скоро един от челните водачи се промъкна назад и ни съобщи, че отделение от кавалерия на фунг се бе появило на пътя пред нас. Ние се посъветвахме. Шадрах пристигна от ариергарда и каза, че, ако почакаме малко, те може да си отидат — смяташе, че присъствието им е вероятно случайно и свързано с голямото празненство. Умоляваше ни да стоим тихо. Като не наехме и какво друго да правим, ние чакахме.
Забравих да кажа, че Фараон бе поставен в голяма кошница, за да се избягнат инциденти. Тя бе закрепена от едната страна на камилата на Орм и в нея кучето често пътуваше, когато бе уморено. В нея то лежеше съвсем мирно, докато в един нещастен момент Шадрах не отиде напред, за да говори с капитана. Щом подуши неприятеля си, фараон избухна в яростен лай. След това всичко се обърка. Шадрах хукна към тила. Светлината отпред започна да се движи бързо, като напредваше към нас. Предните камили напуснаха пътя, следвайки водача си по обичая при пътуване в колона.
Скоро, не знам как, Орм и аз се намерихме заедно в тъмнината. Мислехме, че и Хигс е с нас, но грешахме. Чухме викове и странни гласове на език, който не можехме да разберем. При внезапното сияние видяхме няколко неща. Едното от тях бе ездитната камила на професора, която не можеше да се сбърка поради чисто белия си цвят и особения си начин да държи главата си на една страна, да преминава на петдесет ярда между нас и пътя. Върху гърба си носеше човек, който явно не беше професорът. Тогава открихме липсата му и се страхувахме от най-лошото.
— Един Фунг е взел камилата му — казах аз.
— Не — отговори Куик, — Шадрах я е взел. Видях грозната му муцуна срещу светлината.
Другото видение бяха очевидно нашите товарни камили, движещи се бързо настрана от нас, но и извън пътя, зает от отделението ездачи в бели наметала. Орм издаде кратка заповед да следваме камилите, с които можеше да е и професорът. Подчинихме се, но преди да изминем и двадесет ярда по царевичното или някакво друго поле, в което стояхме, чухме отпред гласове, ала не тези на абати. Явно бе, че светкавицата, която ни бе показала Фунг, бе сторила и на непознатите същата услуга и сега те напредваха, за да ни убият или пленят.
Можеше да се направи само едно нещо — да се обърнем и да бягаме. И това направихме, като се насочихме кой знае накъде, но успяхме да се придържаме близо един до друг. Около четвърт час по-късно, точно когато влизахме в горичка от палми или други дървета, скриващи всичко пред нас, светкавица блесна отново, макар и много по-слабо, защото до това време бурята бе преминала над планината Мур, като остави зад себе си само силен дъжд. При светкането аз, като яздех последен и случайно погледнах назад през рамо, видях, че фунг-ездачите бяха на по-малко от петдесет ярда и ни търсеха навсякъде. Редицата им бе проточена на широк фронт. Обаче бях сигурен, че до тогава не ни бяха видели в гъстата сянка на дърветата.
— Продължавайте! — казах аз на другите. — Те ще бъдат тук незабавно.
Чух Куик да добавя:
— Отпусни камилата си на воля, капитане. Тя вижда в тъмнината и може да ни изведе обратно на пътя.
Орм прие предложението, което изглеждаше добро, понеже мракът около нас бе непроницаем. Във всеки случай това даде резултат, защото продължихме с добра бързина. Трите камили вървяха една зад друга най-напред по мека почва, а после по път. Скоро помислих, че дъждът е спрял, понеже за няколко секунди не валеше. Обаче от ехото на камилските стъпки и от възобновяването на дъжда заключих, че сме минали под някаква арка. Продължихме и накрая, даже през дъжда и тъмнината, видях предмети, които приличаха на къщи, макар и без светлини сега в края на нощта. Страхотна мисъл ми дойде: можеше да сме в Хармак! Аз я изказах на глас.