Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— След като не желаеш да се вслушаш в гласа на разума, Гейдж Торнтън, то, естествено, няма смисъл да продължаваме да разискваме твоето корабче. Щом искаш, прахосвай цялото си време и всичките си пари по глупавите си занимания. Това, което ме тревожи много повече, е Роксана. Тя ще бъде ужасно разстроена от последната ти покупка. Не можеш да очакваш, че ще приеме предложението ти за брак, докато това… това създание живее под един покрив с теб.
Съветите и намеците на старата клюкарка се нравеха на Гейдж точно толкова, колкото и укорите й.
— Госпожа Петикоум, боя се, че сериозно се заблуждавате, ако мислите, че между мен и Роксана има нещо.
Алма вдигна тънките си вежди и хвърли надменен поглед към Шимейн.
— Сигурно вече няма, след като си купил тази робиня.
— Съжалявам, мадам, но между нас никога не е имало нещо — натърти той.
— Да не искаш да кажеш, че не знаеш, че Роксана бродира твоите инициали върху чеиза си?
Гейдж остана втрещен от думите й. Вярно, че още преди девет години, когато беше потърсил услугите на ковача и се бе запознал с дъщеря му, Роксана беше започнала да прави подобни намеци, и че напоследък още по-явно му подмяташе колко добре би било да се оженят. Но през цялото това време той изключително много бе внимавал да не я окуражава.
— Никога не съм обсъждал с Роксана този въпрос, нито съм й дал повод да си мисли, че помежду ни може да има нещо.
Алма махна пренебрежително с ръка.
— Никой няма да повярва на тези твърдения, Гейдж. Тъй като в околността няма други мъже за женене с инициали Г. Х. Т., всички ние се досетихме, че монограмите, които бродира Роксана, означават Гейдж Харисън Торнтън.
— Значи всички вие грешите — отсече Гейдж.
Госпожа Петикоум го изгледа още по-недоверчиво.
— Може би Роксана има причина да вярва, че ще се ожениш за нея, защото никога не си се потрудил да я обезкуражиш. За всички е ясно, че тя мечтаеше да стане твоя съпруга още преди Виктория да дойде в Нюпорт Нюз и да привлече вниманието ти. Ако ти не можеш да разбереш, че Роксана е влюбена в теб от много време насам, всички останали го виждат. Трябвало е направо да й кажеш да не се надява, вместо да я залъгваш през всичките тези години.
Безкрайно уморен от обидните й клевети и обвинения, Гейдж реши да сложи край на разговора:
— Нямам повече време да разисквам този въпрос с вас, госпожа Петикоум. Съжалявам, но трябва да се връщам вкъщи при сина си.
Без да обръща внимание на резкия му тон, Алма продължи:
— Ако имаш поне малко разум в главата си, Гейдж Торнтън, ще приемеш съвета ми и ще се откажеш от това безразсъдство. Ако вземеш тази… — Тя се усмихна презрително, изгледа безочливо Шимейн, но в крайна сметка се насили да бъде по-снизходителна отколкото й се щеше — … това девойче в дома си, хората със сигурност ще започнат да се питат каква е била истинската причина да я купиш…
— Налага се да побързам — настоя Гейдж, прекъсвайки неспирните й брътвежи.
— Бързаш! Бързаш! Бързаш! — ядосано извика жената. — Това е единственото, което правиш! Не ти остава време да се спреш и да осмислиш нещата, Гейдж! В противен случай щеше да разбереш кога една жена ти е хвърлила око. Работиш неуморно, без почивка. И защо ли въобще го правиш?
— Заради Андрю, госпожа Петикоум — отговори натъртено той. — Заради сина си.
В този момент закапаха първите капки дъжд. Без да обръща повече внимание на възрастната жена, Гейдж хвана Шимейн за ръка и я поведе към брега на реката.
— Лодката ми е ей там, съвсем наблизо. Мислиш ли, че си в състояние да вървиш до там?
— Ще направя всичко възможно, сър — отвърна Шимейн с едва доловимо кимване.
По ирония на съдбата точно в този момент дъждът заплющя с все сила, сякаш за да се надсмее над нейната самоувереност. Блъскана от тежките водни струи, тя замига отчаяно и се помъчи да направи поне една крачка напред, но усилията й бяха напразни. Вятърът и дъждът бяха сковали цялото й тяло.
Гейдж рязко се спря и се извърна с лице към нея. Смръщеното му изражение я накара да потрепери. Знаеше, че е ядосан, задето го бави, и очакваше гневът му всеки миг да се излее върху й. За момент високата му, широкоплещеста фигура я закри от дъжда. После, без да каже и дума, той се наведе и я вдигна на ръце.
— Господин Торнтън! Какво правите? Пуснете ме! — възкликна възмутено Шимейн. Как смееше да се държи толкова фамилиарно с нея, след като единственият мъж, който си бе позволявал да я носи по този начин, бе баща й, и то когато беше много малка! Притисната към силната, мускулеста гръд на господаря си, усещаше още по-болезнено колко слаба и крехка е тя самата. В дъжда чистият му мъжки мирис не бе така ясно доловим, но Шимейн все пак го почувства и се смути още повече от собственото си мръсно тяло. — Х-хората ще ни гледат, господин Торнтън — добави немощно тя.