Знакът на еднорога [bg]

Жерар скочи на крака, прекатури стола си, втурна се през помещението и грабна една огромна бойна секира от стената. Той я притисна като за близък бой до китката на ръката си, в която държеше Фигурата. Замръзна за миг и се вгледа в картата. После протегна свободната си ръка и изведнъж се озова там, прегърнал Бранд, който избра този момент, за да припадне отново. Образът се поколеба. Връзката прекъсна.

Изругах и взех да търся из колодата Фигурата на Жерар. Някои от останалите изглежда правеха същото. Намерих я и се втренчих в нея. Постепенно замъгляването, дълбочината, проясняването. Готово!

Жерар бе притиснал веригата плътно към стената и я сечеше със секирата. Тя, обаче, беше дебела и продължаваше да оказва съпротива на мощните му удари. Най-после успя да смачка няколко от брънките, но това му бе отнело почти две минути и звънтящите, силни звуци бяха предупредили стражите.

Защото отляво се понесоха шумове — дрънчене, плъзване на резета, скърцане на панти. Макар тази част на килията да бе скрита от погледа ми, явно беше, че вратата й се отваря. Бранд отново се надигна. Жерар продължаваше да блъска по веригата.

— Жерар! Вратата! — извиках аз.

— Знам! — изрева той, нави веригата около ръката си и я дръпна. Тя не се скъса.

Тогава Жерар пусна веригата и размаха секирата, защото един от воините с шипове на ръцете го бе нападнал с вдигнат меч. Нападателят падна и веднага беше сменен от друг. После третия и четвъртия ги сполетя същото. Около тях се трупаха още воини.

В този момент се мярна някакво замъглено движение и в живата картина се появи коленичилия Рандъм, стиснал в дясната си ръка пръстите на Бранд, а с лявата изправил стола пред себе си като щит, насочил навън краката му. Рандъм пъргаво се изправи и се хвърли върху нападателите, врязвайки стола между тях като истински таран. Стражите отстъпиха. Той вдигна стола и го развъртя. Един от воините лежеше мъртъв на пода, паднал под секирата на Жерар. Друг бе изпълзял встрани, вкопчил се в отрязания остатък от дясната си ръка. Рандъм измъкна кинжала си и го остави в намиращ се наблизо корем, разби главите на още двама души със стола и притисна до стената последния страж. Докато ставаше това, мъртвецът зловещо се вдигна над пода и бавно се понесе нагоре, като междувременно от него обилно капеше кръв. Промушеният с кинжала бе паднал на колене и стискаше с две ръце дръжката.

През това време Жерар хвана здраво веригата, запъна крак в стената и започна усилено да дърпа. Раменете му се разшириха, когато огромните мускули по тях се издуха. Веригата не помръдваше. Може би десет секунди. Петнайсет…