Знакът на еднорога [bg]

— Е, има ли още някой дребен, интересен експеримент, който ти се ще да проведеш? — поинтересува се Джулиан, като сключи ръце зад тила си и се облегна в любимия ми фотьойл.

— За момента, няма — отвърнах му аз.

— Жалко — въздъхна той. — Надявах се да предложиш издирване и на татко по същия начин. Тогава, ако ни провърви, бихме могли да го намерим и някой да го отстрани от пътя с по-голяма сигурност. След това защо пък останалите да не поиграем на руска рулетка с тези твои чудесни оръжия, дето ги сътвори? Победителят получава всичко.

— Говориш необмислено — отбелязах аз.

— Не е вярно. Обмислил съм всяка дума. Толкова много време хабим да се лъжем един друг, че ми се стори забавно да изразя онова, което наистина чувствам. Само за да видя дали някой ще забележи.

— Както виждаш, забелязахме. Освен това забелязахме и, че сегашният Джулиан с нищо не е по-добър от предишния.

— Избери си който искаш, но ние и двамата се интересуваме дали имаш някаква идея какво смяташ да правиш по-нататък?

— Имам — отговорих. — Възнамерявам да се сдобия с отговорите на няколко въпроса, свързани с всичко онова, което ни тормози. Спокойно можем да започнем с Бранд и неговите проблеми. — Обърнах се към Бенедикт, който седеше до камината и гледаше пламъците: — Докато бяхме в Авалон, ти ми каза, Бенедикт, че Бранд е бил един от онези, които са ме търсили след моето изчезване.

— Точно така — потвърди Бенедикт.

— Всички те търсихме — подхвърли Джулиан.

— Ала не в самото начало. Първо сте били само Бранд, Жерар и ти, Бенедикт. Нали така ми каза?