Знакът на еднорога [bg]

Луела мило се усмихна.

— Защо пък да го правя?

Рандъм бавно кимна. Лицето му остана безизразно.

— Е, и какво му разправи за Мартин? Какво успя да научи от теб? Какво знаеш ти, а аз не знам?

Тя поклати глава и усмивката й се стопи.

— Всъщност — нищо. Доколкото ми е известно, в Ребма никой не е чувал нищо за Мартин, откакто е минал през Лабиринта и е изчезнал. Не вярвам на тръгване Бранд да е знаел повече, отколкото на идване.

— Странно… — промърморих аз. — Да е разпитвал и някой друг за тези неща?

— Аз не си спомням — каза Джулиан.

— Нито пък аз — добави Бенедикт.

Останалите поклатиха отрицателно глави.

— Да спрем засега дотук, но да отбележим факта — предложих аз. — Трябва да съм наясно и с още някои работи. Както разбрах, Джулиан, преди известно време ти и Жерар сте правили опит да проследите черния път и тогава Жерар е бил ранен. След това двамата се отседнали при Бенедикт, докато Жерар се пооправи. Бих искал да получа информация за тази експедиция.

— Изглежда вече разполагаш с нея — отговори Джулиан. — Току-що описа точно какво се е случило.

— Къде научи всичко това, Коруин? — заинтересува се Бенедикт.

— В Авалон.

— От кого?

— От Дара.

Той се изправи, приближи се, застана насреща ми и ядосано ме загледа отвисоко.

— Ти продължаваш да ми пробутваш абсурдната си история за това момиче!

Въздъхнах.

— Вече безброй пъти говорихме за това. Обясних ти всичко, което знам. Ала независимо дали ми вярваш или не, точно тя ми разказа случая.

— Значи явно е имало неща, които си пропуснал да споменеш. Досега не беше ставало дума за това.

— Вярно ли е? За Джулиан и Жерар?

— Да — отвърна той.

— Тогава забрави за момент източника на информацията и ми разкажи какво се случи.

— Добре — съгласи се Бенедикт. — Сега, когато причината за цялата тази тайнственост вече не съществува, мога да говоря открито. Имам предвид Ерик, разбира се. Той не знаеше къде се намирам, както и мнозина от останалите. Новините за Амбър ги научавах главно от Жерар. Ерик ставал все по-неспокоен заради черния път и накрая решил да изпрати съгледвачи, които да го проследят през Сенките до самия му източник. Джулиан и Жерар били избраниците. Недалеч от Авалон, те били нападнати от голям отряд странни същества. Жерар използва Фигурите, за да ме повика на помощ и аз веднага отидох. Заедно разгромихме врага. Тъй като кракът на Жерар беше счупен по време на битката, а и самият Джулиан бе доста натъртен, отведох ги и двамата с мен у дома. Тогава наруших мълчанието си и се свързах с Ерик, за да му съобщя къде са те и какво е станало. Той им нареди да прекъснат пътуването и веднага, щом се възстановят, да се върнат в Амбър. Така останаха при мен, докато им заздравеят раните, след което потеглиха обратно.