Знакът на еднорога [bg]

Последваха кимания и изръмжавания и Рандъм продължи до самия край. По-точно, до нашата схватка с хората-зверове в апартамента на Флора, като обясни, че те бяха от същия вид като онзи, който е убил Кейн. Флора потвърди тази част.

Щом започнаха да задават въпроси, аз се заех внимателно да ги наблюдавам. Засега се ограничаваха с материала от историята на Рандъм и бяха мили и любезни. Ала ми се искаше да избягна преминаването от предположения към увереността, че зад всичко това стои някой от нас. Изплуваше ли тази идея, несъмнено щяха да заговорят за мен и да възникнат конфликти. Което можеше да доведе до грозни думи и създаването на настроение, каквото нямах желание да предизвиквам. Най-добре беше първо да потърсим доказателствата и, избягвайки взаимните упреци и обвинения, да притиснем, ако е възможно, виновника в ъгъла и едва тогава да укрепя позициите си.

Затова само наблюдавах и изчаквах. Когато почувствах, че часът на фаталния момент почти е ударил, спрях часовника.

— Всички тези спорове и предположения щяха да са излишни, ако в този момент разполагахме с пълните факти. А може би има начин да се сдобием с тях… и то веднага. Затова и съм ви събрал тук.

Това свърши работа. Накарах ги да ме слушат. Готови да действат. Вероятно дори с желание.

— Предлагам да направим опит да се свържем с Бранд и да го върнем у дома — обявих аз. — Сега.

— Как? — попита Бенедикт.

— С Фигурите.

— Опитвали сме — възрази Джулиан. — Не може да бъде достигнат по този начин. Не отговаря.

— Нямах предвид обичайния метод — казах. — Помолих всеки от вас да носи пълен комплект Фигури със себе си. Вярвам, че са тук?

Кимания в знак на потвърждение.

— Чудесно — продължих. — Хайде сега да извадим всички Фигури на Бранд. Предлагам да опитаме деветимата едновременно да осъществим контакт с него.

— Интересна мисъл — промърмори Бенедикт.

— Да — съгласи се Джулиан, извади своята колода и взе да рови из нея. — Струва си поне да се пробва. Може да генерираме сборна енергия. Кой знае.

Намерих Фигурата на Бранд. Изчаках и другите да направят същото.

— Нека да съгласуваме действията си — наредих. — Всички ли сте готови?

Получих осем потвърждения.

— Да започваме тогава. Опитайте. Сега.

Взрях се в моята карта. Чертите на Бранд напомняха моите, но той беше по-нисък и по-слаб. Косата му беше като на Файона. Облечен бе в зелен костюм за езда. Яздеше бял кон. Преди колко време? Преди колко време беше това? Замислих се. Мечтател, мистик и поет, Бранд вечно беше или въодушевен, или обезверен, изпълнен или с цинизъм, или с безгранично доверие. Чувствата му сякаш не знаеха средно положение. Понятието маниакално депресивен не би могло да обхване сложния му характер, но все пак описваше донякъде накъде клоняха нещата. В този ред на мисли трябва да призная, че понякога го намирах за много по-забавен, внимателен и предан от всичките ми останали роднини. Друг път, обаче, той умееше да излъчва толкова злоба, сарказъм и жестокост, че умишлено го избягвах от страх да не го нараня. Бранд се бе намирал във второто си състояние при последната ни среща, точно преди сбиването ни с Ерик, довело до моето изгнаничество от Амбър.