Знакът на еднорога [bg]

Жерар положи Бранд легнал по очи и разкъса мръсната му риза.

— Донесете чиста вода да го измия — нареди той. — И кърпи. Дайте физиологичен разтвор, глюкоза и нещо, на което да ги окачим. Намерете цял медицински комплект.

Дирдри и Флора се запътиха към вратата.

— Моят апартамент е най-близо — обади се Рандъм. — В него ще намерите медицински комплект. Но единствената система е в лабораторията на третия етаж. Най-добре и аз да помогна.

Тримата излязоха заедно.

Всеки от нас е получил медицинско образование по някое време, при това и тук, и зад граница. Онова, което научавахме сред Сенките обаче, трябваше да се пригажда за Амбър. Повечето антибиотици от световете сенки, например, тук не действаха. От друга страна и личната ни имунна защита изглежда е по-различна от всички други, които сме изследвали, така че ние много по-трудно се разболяваме… а ако това стане, много по-бързо се справяме с болестта. Освен това притежаваме и силни регенеративни способности.

Всичко това е съвсем разбираемо — оригиналът трябва да е по-добър от своите сенки. И ние, амбъритите знаем тези факти от малки и гледаме да преминем медицинско обучение още в относително ранните фази на живота си. И в общи линии, въпреки приказките за хората, които сами се лекуват, при нас основният проблем е пълното, нелишено от основания недоверие към всекиго, особено към онези, в чиито ръце може да се е оказал животът ни. Всичко това донякъде обяснява защо не се втурнах да избутам Жерар и да поема сам грижите за Бранд, макар да бях завършил медицински колеж на сянката Земя само преди две техни поколения. Останалата част от обяснението идваше от факта, че Жерар не допускаше никой да се приближи до Бранд. И Джулиан, и Файона бяха направили по крачка напред, явно със същите намерения, само за да се сблъскат с лявата ръка на Жерар, изпречена като бариера на железопътен прелез.

— Не — бе казал той. — Знам, че не съм го направил аз и това като че ли е всичко, което знам. Няма да дам втора възможност на никого.

Ако здрав член на нашето семейство получеше такава рана, щях да заявя, че издържеше ли първия половин час, щеше да оживее. Бранд, обаче… при състоянието, в което се намираше… Нищо не можеше да се каже.

Когато излезлите се върнаха с медицинския комплект и системата, Жерар почисти Бранд, заши раната и я превърза. После закрепи системата, счупи оковите с чука и длетото, които Рандъм бе донесъл, покри Бранд с чаршаф и одеало и отново му премери пулса.

— Как е? — попитах аз.

— Слаб — отвърна Жерар, придърпа си един стол и седна край дивана. — Някой да ми донесе меча… и чаша вино. Имам нужда и от двете. Освен това, ако е останала някаква храна, дайте ми, че съм гладен.

Луела се запъти към скрина, а Рандъм отиде да вземе меча му от закачалката зад вратата.