Знакът на еднорога [bg]

— Но защо? Излиза, че е някой от нас. Защо някой от нас ще иска да го направи?

Въздъхнах.

— Чий затворник мислиш, че е бил? — попитах.

— На някой от нас ли?

— Ако е знаел нещо, което е принудило някого да стигне до такива мерки, как смяташ? По същите причини, които са го накарали да го затвори на мястото, където беше и да го държи там.

Тя смръщи вежди.

— Пак не виждам никакъв смисъл. Защо просто не са го убили и да приключат?

Вдигнах рамене.

— Сигурно са искали да го използват по някакъв начин. Но на този въпрос само един човек може да ти отговори достоверно. Когато го откриеш, попитай него.

— Или нея — вметна Джулиан. — Сестричке, теб сякаш изведнъж те обзе свръхнаивност.

Очите на Луела гневно се впериха в тези на Джулиан, два айсберга, в които се отразяваше леден безкрай.

— Доколкото си спомням — започна тя, — когато те се върнаха тук, ти стана от мястото си, обърна се наляво, заобиколи бюрото и се изправи от дясната страна Жерар. Като при това доста се беше привел напред. А ръцете ти бяха извън полезрението ни, отдолу.

— А пък доколкото си спомням аз — не й остана длъжен Джулиан, — ти самата се намираше на достатъчно за нанасяне на удар разстояние, от лявата страна Жерар… и също се бе привела напред.

— Тогава трябва да съм го направила с лявата ръка, а аз не съм левак.

— Може би точно на този факт Бранд дължи колкото живот му е останал.

— Изглежда, Джулиан, страшно много ти се иска да изкараш някой друг виновен.

— Хайде, стига! — намесих се аз. — Достатъчно. Знаете, че това е самозащита. Само един от нас го е направил и не така ще го накараме да се издаде.

— Него или нея — добави Джулиан.

Жерар се надигна, изправи рамене и ни загледа яростно.

— Няма да търпя да пречите на пациента ми — заяви той. — А ти, Рандъм, обеща да се погрижиш за огъня.

— Ей сега — каза Рандъм и се запъти към камината.

— Да се преместим във всекидневната до централната зала на долния етаж — предложих аз. — Жерар, ще поставя двама стражи да пазят тази врата отвън.

— Недей — възрази Жерар. — Бих предпочел, ако някой желае да направи опит, да стигне дотук. А на сутринта ще ви връча главата му.

Кимнах в знак на съгласие.

— Добре, ако имаш нужда от нещо, можеш да позвъниш… или да повикаш някой от нас с Фигурите. Утре сутрин ще те осведомим за всичко, което евентуално сме научили.

Жерар отново седна, изсумтя и започна да се храни. Рандъм разпали огъня и изгаси няколко свещи. Одеалото върху Бранд леко се надигаше и спадаше — бавно, но равномерно. Всички тихичко се изнизахме от стаята и тръгнахме към стълбите, като ги оставихме сами с искрите и пукането на огъня, със системата и бутилките.