Знакът на еднорога [bg]

…А фактът, че представлявахме по-скоро събрани на едно място индивидуалности, а не група, семейство, в един момент, когато исках да постигна известно приобщаване, желание за взаимопомощ, бе предизвикал първоначалната ми забележка и потвърждението на Рандъм.

Почувствах познато присъствие, чух едно: „Здравей, Коруин“ и ето я и Дирдри, протегнала ми ръка. Подадох й моята, стиснах нейната и леко я повдигнах. Дирдри направи крачка напред, като първа стъпка от някакъв сложен танц и се приближи съвсем, обърната с лице към мен. За миг главата и раменете й бяха като обхванати в рамка от прозорчето с решетки зад нея, а стената от лявата й страна беше покрита с великолепен гоблен. Разбира се, всичко бе планирано и предварително репетирано. И въпреки това беше ефектно. В лявата си ръка държеше моята Фигура. Дирдри се усмихна. При появяването й, другите се обърнаха към нас и тя с бавно завъртане покоси всички с усмивката си, като някоя Мона Лиза с картечница.

— Коруин — целуна ме леко и се отдръпна, — опасявам се, че съм подранила.

— Това е изключено — отговорих й аз и се обърнах към Рандъм, който тъкмо бе станал и успя да ме изпревари със секунди.

— Може ли да ти приготвя едно питие, сестричке? — попита той, като пое ръката й и кимна към барчето.

— О, да. Благодаря — и той я отведе да й налее чаша вино, като по този начин избягна или поне отложи обичайната й, според мен, свада с Флора. Ако не друго, то изглежда, че поне повечето от старите разногласия си бяха все същите, каквито ги помнех. Така че, макар да се лишавах от нейната компания, то бе в името на запазения мир в семейството, което в момента бе много важно за мен. Рандъм умееше добре да се справя с подобни ситуации, стига да пожелаеше.