Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
Ама че герой. Замалко сам себе си да просне в несвяст.
„Побързай“ — Гласът сякаш прозвуча от въздуха.
Той скочи на крака и хукна напред, за да се скрие в сянката на една палатка. Допря ухо до коженото покривало, но не чу нищо отвътре. Пропълзя покрай палатката и напрегнато се огледа, докато успя да различи скупчените хора, очертани на светлината на пламъците.
Пое си дълбоко дъх и се втурна към сянката на следващата палатка. Около нея се търкаляха най-различни неща: вързопи и торби, завивки, кучешки поводи и покривала за палатки. Той тръгна напред, стъпка по стъпка. Изведнъж дочу някакъв разговор. Към него се приближаваха воини. Хвърли се на земята и се сви на топка между останките.
Двамата воини спряха на няколко крачки оттам и продължиха разговора си. По земята започна да плиска урина.
Лош стомах се сви и зачака да го открият и да се развикат. Гласовете обаче се отдалечиха. Погледна предпазливо, за да се увери, че пътят е чист, и скочи на крака. Втурна се към следващата палатка и надзърна иззад нея.
Мъж и жена бяха застанали пред едно голямо жилище в центъра на лагера. Ледена тръпка пропълзя по гърба му. Това сигурно беше палатката на Духовния вожд — мястото, където държаха Вълчият Талисман. Високият мъж направи една крачка, куцайки с болния си крак. Той каза нещо на езика на Слънчевите хора и жената тръгна обратно към огъня.
Тогава мъжът погледна надолу и заговори на пленницата, която Лош стомах едва виждаше. Той не можеше да разбере думите, но разпозна уплашения глас на Бяла пепел, която му се молеше. Стомахът му се стегна на възел.
Куцият мъж изхлузи ризата си и я пусна на земята. След това развърза кожените си панталони и изхлузи и тях. Откъм огъня се разнесе пеене и хората затанцуваха.
Ами сега? Как да постъпи? Лош стомах впери поглед в нощното небе, очаквайки да види мълния или някакъв друг знак от Силата. Подобно нещо винаги се случваше в легендите. Звездите блещукаха унило на виолетовото небе, но нищо повече.
Куцият мъж вдигна ръце, издигайки глас към нощното небе. Пеенето около огъня се усили.
— Обзалагам се, че ако имах очите на Дух, щях да видя как душата му сияе със зелен блясък — изръмжа тихо Лош стомах. Куцият мъж легна на постелките, изнесени пред жилището.
Лош стомах пое дълбоко дъх и забърза напред. Този път късметът не го напусна. Не се препъна, не настъпи нищо на пътя си и не вдигна никакъв шум, стъпвайки по утъпканата трева.
Движейки се безшумно като призрак, той обиколи опипом палатката на Духовния вожд и спря отстрани. Вслуша се в странния говор на Слънчевите хора. Отчаяните молби на Бяла пепел пронизваха душата му.
„Идвам, Бяла пепел! Дръж се!“
Как да излезе пред палатката, без да се покаже в светлината на огъня? Внезапно кракът му се удари в нещо и изтръпна от болка.
Опипа земята, за да види какво беше ритнал… и се ухили. Хвана едно от колчетата, които бяха приковали коженото покривало към земята, и го измъкна, а след него още едно и още едно. Когато се просна по корем, за да се мушне под покривалото, каменното дърво отново го цапна по главата — точно на същото място, където вече се бе появила една цицина.
Тръсвайки глава, Лош стомах запълзя напред, но вързопът му се заклещи в покривалото. Той се извъртя, но се заплете в ремъка на вързопа. Извъртя се на другата страна и се освободи от него, а след това пропълзя под покривалото. Вплитайки пръсти в ремъка, издърпа вързопа след себе си.
Пропълзя до входа и надникна навън. Там лежеше Бяла пепел. Огнените отблясъци играеха по гладката и кожа, пълните и гърди и окосмения и триъгълник. Воинът бе легнал до нея и се смееше тихо. Бяла пепел бе вперила очи в един триножник, който бе поставен отстрани. Лош стомах хвърли поглед към него… и замръзна. Почувства присъствието на предмета, чийто силует различаваше върху триножника. Душата му бе завладяна от покой — познато усещане за Силата и справедливостта.
Куцият воин плъзна жадно ръце по треперещото тяло на Бяла пепел, след това се надигна и разтвори коленете и.
„Съпротивлявай се! Бяла пепел, защо не…“ — Но той видя кожените гащи, оплетени в ремъка, с който бяха завързани краката и.
Куцият воин се претърколи и легна върху Бяла пепел. От гърлото и излезе нещастно хлипане.
„Не! Той не може да прави това! Няма да му позволя!“ Лош стомах се втурна навън през отвора, но вързопът му отново се заплете в покривалото, защото се изправи твърде бързо. Загуби равновесие, изтръгна се от развяващото се покривало и се строполи с пъшкане до постелята.
— Лош стомах! — ахна Бяла пепел.