Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— И все пак ние не знаем какво се е случило тук — отвърна му язвително Амеротке. — Най-доброто, което можем да направим, началник Надиф, е да опитаме да направим възстановка на събитията. И именно това възнамерявам да сторя.
Той потупа Надиф по рамото и излезе от павилиона. Слънцето вече прежуряше, затова каза на Шуфой да отвори слънчобрана, с който джуджето не се разделяше, после повика Хутеп и му нареди какво точно трябва да направи. Кушитът го погледна изумено:
— Сигурен ли сте, господарю?
Амеротке мълчаливо даде знак на хората на Хутеп да се приближат.
— Е — каза той, — всички вие сте били членове на Меджай някога, нали?
Всички кимнаха в съгласие.
— Някога сте носили пръстена и гривната на дясната си ръка; сега, като бивши полицаи, ги носите на лявата?
Те отново изсумтяха в знак на съгласие.
— Е, добре тогава, това, което искам от вас — продължи Амеротке, заслонил очи с ръка срещу слънцето, — е да направите възстановка на събитията, които са се случили тук. Двама от вас ще плуват в лотосовия басейн. Ти, Хутеп, и още един от хората ти ще се опитате да се прекачите през плета от трънки, без да бъдете забелязани. Останалите ще заемат същите наблюдателни позиции, на които са били вчера.
Най-напред това предизвика известно учудване и дори ги развесели малко. Надиф понечи да възрази, но Амеротке категорично вдигна ръка.
— Това е най-малкото, което можем да направим — заяви той. — Може да открием какво именно се е случило.
Амеротке седна на моравата под слънчобрана на Шуфой. Двама от стражите на Хутеп се съблякоха и без много подканяния се гмурнаха в басейна и заплуваха и запляскаха из него. Мабен и Мериет стояха на сянка в павилиона и наблюдаваха развитието на драмата. Най-сетне Амеротке бе успял да наложи някакъв ред. Двамата кушити от охраната, които плуваха в басейна, все повече се уморяваха, но продължаваха да чакат. Амеротке дочуваше как зад оградата Хутеп и Санеб се опитват да се изкачат по нея. Накрая вратата на дворчето се отвори и двамата със засрамени лица влязоха вътре.
— Господарю — Хутеп застана в единия край на басейна, вперил поглед в Амеротке, — това е невъзможно.
Съдията се изправи и заобиколи басейна.
— Какво искаш да кажеш с това „невъзможно“?
— Елате — отвърна Хутеп. — Ще ви покажа.
Излязоха през вратата и отидоха от другата страна на оградата до едно място, близо до ъгъла й. Хутеп кимна на Санеб, който направи опит да се изкачи; но при начина, по който оградата бе конструирана — като гъста решетка от преплетени клони, бе практически невъзможно да намери място, на което да закрепи крака си.
— Освен това е и бодлива — обясни Хутеп, — и тръните стърчат навсякъде, така че е невъзможно да се захванеш някъде с ръце. Господарю съдия, никой не би могъл да се прекачи през тази ограда.
— А ако някой би могъл — започна да разсъждава на глас Амеротке, — щеше да му се наложи да скочи от другата страна вътре, да изненада Ипуе и Хаят, после да ги убие, без да се вдигне тревога — той посочи към дърветата. — А преди това, за да се добере до оградата, е трябвало да се промъкне през тези дървета, без да бъде забелязан от никой от вас — Амеротке поклати глава. — Надиф — обърна се той към началника, — при условие че не намерите повече доказателства, случилото се може да се приеме като инцидент. — Той тръгна, но спря, защото чу остър звук на камбанка. Спря и погледна в посоката, от която идваше звънът. Надиф държеше малък ръчен звънец и енергично го разклащаше. Амеротке отиде до него.
— Камбанка от костенуркова черупка, господарю съдия.
Надиф обърна тъмнокафявата чашка и показа езичето на звънчето на Амеротке.
— Хаят винаги го носеше със себе си. Намерих го отстрани, до басейна. Тя беше доста властна и обичаше да звъни с тази камбанка, когато искаше да повика слугите. През този ден не е позвънила нито веднъж — Надиф приближи до него. — Помислете, господарю съдия — изсъска той свирепо, — две човешки същества умират внезапно, във водата, невъзможно! Ако Ипуе е получил удар, Хаят щеше да позвъни с камбанката. Ако Хаят е имала някакъв проблем, Ипуе щеше да направи същото или щеше да вика за помощ.
— Да приемем — язвително му отвърна Амеротке, — просто заради самия спор, че някой действително се е прекачил през тази ограда, макар че, за да успее, щеше да му е нужна стълба; щяха да скачат из басейна, да се измокрят, да се сборичкат, което щеше да се чуе и да вдигне тревога. Тогава камбанката със сигурност щеше да зазвъни — Амеротке поклати глава и се загледа към павилиона, където седеше Шуфой и се майтапеше с един от кушитите. — Санеб!