Отровителят от Птах

Младият кушит скочи на крака и бързо се отзова.

— Хутеп!

Капитанът на стражата, застанал близо до градинската порта, се присъедини към тях. Амеротке им даде знак да дойдат по-близо.

— Какво правихте сутринта, в която господарят ви е умрял?

Хутеп сви рамене:

— Както винаги, господарю съдия, бяхме заели позиции сред дърветата около оградата. Е, нали ги видяхте; та наблюдавахме и оградата и портата оттам. Колкото до останалото — той се захили стеснително, — ами пийвахме си бира и си бъбрехме. След като пийнахме, просто си подрямвахме и си почивахме. Все пак, господарю съдия, това беше оградата на моя стопанин, не някакъв самотен пост или военен лагер в Червените земи. Поотпуснахме се, не чувахме нищо нередно. Не видяхме никой да се върти наоколо. Едва когато Санеб отвори тази врата и влезе вътре в дворчето, едва тогава заподозряхме, че нещо не е наред.

— Господарю — Мабен и Мериет се приближиха припряно към тях, — какво ще кажете на Божествената?

— Какво мога да кажа? — иронично им отвърна Амеротке. — Преди да си тръгна, трябва да видя личните покои на Ипуе.

Мериет се съгласи. Тя поведе Амеротке към къщата и към стаите на Ипуе, намиращи се непосредствено зад централната зала. Амеротке бързо оцени богатството на търговеца: този разкошен сарай, състоящ се от една централна спалня с прилежащи към нея допълнителни стаи, използвани за архиви и складови помещения; освен това баня, тоалетна и всичко това изключително добре мебелирано и много чисто. Главното помещение, личната стая на Хаят и Ипуе, беше декорирана с вкус и подредена с изящно изработени и старателно подбрани мебели. Вниманието на Амеротке веднага бе привлечено от фреските по стените, които изобразяваха някакъв объркан свят, който сякаш бе обърнат с главата надолу; свят, в който магарета в жречески одежди извършваха жертвоприношения на боговете; котки вееха с ветрила на мишки по време на хранене и им сервираха храната или пък носеха мишлета, загърнати в шалове; лисици и чакали свиреха на гайди; усмихнати крокодили подръпваха струните на лютни; косове събираха смокини в кошници, а хипопотами гнездяха сред клоните на палмови дървета. Той внимателно огледа рисунките и си даде сметка, че има много общи неща с Ипуе. Мъртвият търговец явно се бе надсмивал над боговете и ритуалите на Озирис за пътуването към Далечния запад42. Амеротке прехапа устни. Понякога той тайно признаваше пред съпругата си Норфрет, че приема тези истории за Сет, Амон, Ра, Хор, Хатор и за всички останали богове и богини просто за плод на човешкото въображение. Ипуе със сигурност бе вярвал в същото.