Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие». Краткое содержание книги:
— Разкажи ми точно какво стана — заповяда Хилгър с нетърпящ възражение тон, защото знаеше, че властността му ще успокои Мани, че положението е под контрол. — Не само същия ден, а през всичките дни след пристигането ти в Манила.
Мани се подчини. Когато свърши, Хилгър се зае да изкопчи подробностите.
— Казваш, че са били двама.
— Май да, да. Някой влезе след бодигарда.
— Но не си видял лицето му.
— Не го видях добре. Беше едър. Май че бял. Не съм сигурен.
Хилгър обмисли твърденията му.
— Няма значение. Даже да не го беше видял, аз щях да ти кажа, че е имало втори. Казваш, че първият, азиатецът, вече е бил в тоалетната, така ли?
— Да.
— Следил те е известно време, преди да реши да те причака в тоалетната. Но не би го направил, ако не е имал подкрепление, друг човек, който да продължи да те наблюдава. Иначе, ако ти не беше отишъл в тоалетната, щеше да те изпусне.
Мани кимна.
— Да, звучи разумно.
— Можеш да разпознаеш азиатеца, нали?
Мани кимна повторно.
— Ако го видя пак, да. Огледах го добре. Ще успеете ли да го намерите? А другия?
Хилгър се замисли за миг.
— Преди да тръгнеш, искам да ти покажа няколко снимки. Да видим дали онези, които ние подозираме, са същите, които си видял.
— И тогава ще ги намерите.
Хилгър знаеше, че ако е прав за въпросните мъже, идентифицирането им щеше да е фасулска работа в сравнение с намирането им. Но потвърди.
— Мисля, че да.
Мани се наведе към него.
— Трябва да ги намерите. И когато ги заловите, накарайте ги да страдат. Следяха ме със семейството ми. Можеха да причинят нещо на сина ми!
Хилгър кимна, за да покаже на Мани, че може да разчита на него.
— Ами МЛЧ? Можеш ли да направиш връзката и да уговориш още една среща? — даде на събеседника си да разбере, че трябва да му се отплати.
Мани сви рамене.
— Вече му оставих съобщение. Но с него не е лесно да се свърже човек. А може да се е стреснал, като е чул какво е станало в Манила.
Хилгър се съмняваше, че МЛЧ е толкова страхлив. Хората от този тип бяха по-корави. Но нямаше смисъл да спори.
— И да се е стреснал, не е голяма работа. Ако му кажеш какво моите хора могат да направят за него, ми се струва, че все пак ще дойде на срещата.
— Уведомил съм го.
— Добре. Продължавай с опитите да се свържеш с него. Като успееш, му кажи, че сме се погрижили за причинителите на проблема в Манила. Кажи му…
— Ще му го кажа, като стане истина.
— Докато се свържеш с него, ще е станало — отвърна Хилгър хладно и го изгледа с леден поглед.
Мани кимна и Хилгър продължи.
— Съобщи му, че лично ще дойда на срещата. Нека мястото определи той. И му дай номера на мобилния ми телефон. Да се чувства свободен да ми се обади направо на мен, когато пожелае.
Мани кимна отново.
— Добре.
Хилгър забеляза, че Мани е стиснал устни, без съмнение подразнен от охотата му да обсъжда въпроси, несвързани пряко със скорошните събития. Отчасти за да продължи разпита, отчасти за да успокои събеседника си, Хилгър попита:
— Кой според теб може да стои зад всичко това?
Мани се облегна назад и сви рамене.
— Откъде да знам? Може да е кой ли не.
— „Кой ли не“ не ми помага да стесня списъка на заподозрените.
— А според теб кой е?
— Мани, аз имам собствени виждания, но се съмнявам, че някой знае по-добре от теб самия. Да не би да криеш нещо от мен? Това не ме улеснява.
Мани поклати глава.
— Нищо не крия. Просто не знам. Възможно е да са били от Мосад. Проклетите лицемери не одобряват избора ми на приятели.
Хилгър вече се беше сетил за израелците. Бяха първи в съкратения списък.
— Още кой? Мани го изгледа.
— ЦРУ, естествено.
Хилгър кимна.
— Моите хора вече се занимават с тази работа. Други? БИН?
— БИН ли?
— Бадан. Индонезийското разузнаване. Ти им натрупа достатъчно проблеми на главите — Бали, „Джакарта Мариот“, австралийското посолство…
— БИН, да. Може. Може.
Хилгър разбра, че няма да получи никаква полезна информация. Мани беше човек, който не можеше да приеме, че има истински врагове — което, като се имаше предвид дейността му, беше почти смешно. Явно за пръв път се беше сблъскал с реалността, че някой наистина и съвсем настойчиво желае смъртта му и полага всички усилия в тази насока. Щеше да му трябва време, за да проумее действителното положение. Междувременно Хилгър щеше да извърши собствено разследване. Е, така и така беше свикнал да си върши сам работата. Понякога това беше единственият начин изобщо да се свърши нещо.