Джийвс запретва ръкави

Госпожа Спотсуърт показа сериозни намерения да изслуша разказа, отказвайки се напълно от канския мотив и в крайна сметка може би всичко щеше да бъде наред.

Джийвс се върна и той го посрещна възторжено като пълководец, спечелил важна битка.

— Това беше мозъчно цунами от твоя страна, Джийвс!

— Благодаря, милорд.

— Сега ситуацията е напълно променена. Подозренията му са приспани, не мислиш ли?

— Би могло да се предположи, милорд.

— Знаеш ли, Джийвс, дори в тези размирни следвоенни дни, когато социални революции се прескачат на всеки ъгъл и цивилизацията е натикана във врящия казан, все още е голямо предимство да си записан с големи букви в „Дебрет“21.

— Несъмнено е така, милорд. Това дава на човек определено положение.

— Точно така. Хората приемат без да се замислят, че ти си почтен. Да вземем един граф, например. Той се мотае насам-натам и хората си казват: „Я, граф“ и не го закачат повече. Последното нещо, което би им дошло наум е, че той в свободното си време може да си слага превръзка и фалшиви мустаци и облечен в карирано сако и връзка на сини подкови да крещи като луд: „Пет към едно е залога!“

— Напълно сте прав, милорд.

— Доста задоволително положение.

— Изключително задоволително, милорд.

— Няма да крия, че днес имаше моменти, в които ми се струваше, че единственото нещо, което мога да направя, е да вдигна ръце и да се предам, но сега не ми трябват много увещания, за да запея като Херувим и Серафим22. Нали те бяха натоварени с тая задача?

— Да, милорд. Осанна, по принцип.

— Чувствам се нов човек. Странното усещане, че съм глътнал кило пеперуди, когато заизригваха огнени пламъци и оркестърът задумка барабаните и че Белият ловец само чака сгоден момент да ме гръмне в челото, напълно изчезна.

— Доволен съм да чуя това, милорд.

— Знам, че си, Джийвс. Знам, че си. Съчувствие и разбиране е второто ти име. А сега — подкани Бил, — да се присъединим към дамите и да успокоим бедните души след напрегнатото очакване.