Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
— Три хиляди лири.
— Нямам думи… Чу ли това, Джийвс?
В този момент, за да поднесе кафето, бе влязъл Джийвс. Изгледът му, както винаги, беше невъзмутим. Също като младия си господар и той намираше присъствието на капитан Бигър в къщата за извънмерно неприятно, но докато Бил се тресеше и гърчеше, Джийвс продължаваше да наподобява изкусно изваяна статуя.
— Сър?
— Капитан Бигър спечелил три хиляди лири в Оукс днес.
— Наистина ли, сър? Горещо желан изход.
— Да — каза капитанът мрачно. — Спечелих три хиляди лири, а букмейкърът ми ги отмъкна.
Долната челюст на Рори се удари в пода.
— Не!
— Уверявам ви.
— Изчезна в тъмнината?
— Точно така.
Рори събра отново двете половини на лицето си, но продължаваше да е потресен.
— Никога не съм чувал нещо по-чудовищно. Чувал ли си някога нещо по-чудовищно, Джийвс? Това не минава ли всякакви граници, Бил? Каква гадост само, каква подлярщина!
Въпросният Бил изглеждаше като излязъл от транс.
— Съжалявам, Рори, страхувам се, че мислех за нещо друго. Какво казваше?
— Бедният стар Бигър спечелил от двойно залагане този следобед на Епсъм, а някакъв си мошеник-букмейкър избягал с трите хиляди лири, които му дължал.
Бил беше поразен. Всеки честен млад мъж би бил, чувайки подобна история.
— Какъв кошмар, капитане — викна той, — какво ужасно нещо ви се е случило. Значи изчезна с парите… онзи букмейкър?
— Песоглавецът му с песоглавец хукна като подгонена хиена, но аз го последвах.
— Не се учудвам тогава, че сте ядосан. Измамници като този не трябва да са на свобода. На човек му завира кръвта, като си помисли за този… този… как би го нарекъл Шекспир, Джийвс?
— Тоз’ противен, жалък, окаян, долен негодяй, милорд.
— Аха. Добре ги казва тия неща Шекспир — одобри с половин уста Бил.
— Тоз’ копелдак с глава на бръмбар и уши на слон, разбойник гнусен, хранещ се със мърша, кучи син презрян, порочен…
— Да, да, Джийвс, точно така. Схванахме мисълта ти — тонът на Бил беше леко развълнуван. — Не е нужно да продължаваш. По-добре иди да напалиш огъня.
— Юни е, милорд.
— Така е, така е. Просто се разстроих, като чух тази покъртителна история. Няма ли да седнете, капитане? О, вие сте седнал. Пурите, Джийвс. Пура за капитан Бигър.
Капитанът вдигна ръка.
— Благодаря, не. Никога не пуша, когато съм по следите на едър дивеч.
— Едър дивеч? А, разбрах какво имате предвид. Онзи букмейкър. Вие сте Бял ловец и сега сте по следите на бял букмейкър — засмя се със стиснато гърло Бил. — Добре казано, а Рори?
— Страхотно, старче. А сега мога ли да вървя? Искам да гледам Дерби-шоуто по телевизията.
— Чудесна идея — въодушеви се Бил. — Хайде всички да отидем и да гледаме Дерби-шоуто. Елате, капитане.
Капитан Бигър дори не помръдна. Той остана на стола си. Беше постигнал невероятна наситеност на кармина върху лицето си.
— По-късно, може би — отвърна рязко той. — В момента искам да разменя две думи с вас, лорд Роастър.
— Разбира се, разбира се, разбира се, разбира се — откликна Бил без особен ентусиазъм. — Остани тук, Джийвс. Има достатъчно работа за теб. Излъскай пепелниците или нещо подобно. Дай пура на капитан Бигър.
— Господинът вече отклони предложението на Негова светлост за пура.
— Така беше, така беше. Е, добре! — каза Бил. — Добре, добре! — После взе сам една и я запали с трептяща като камертон ръка. — Разкажете ни нещо повече за онзи ваш букмейкър, капитане.
Капитан Бигър се намуси още повече. После прекъсна мълчанието си, за да изрази надеждата, че някой ден ще има щастието да види цвета на вътрешностите на подляра.
— Искам само — продължи той — да мога да срещна този плъх в Куала Лумпур.
— Куала Лумпур?
Джийвс услужливо поднесе енциклопедична справка.
— Населено място в Стрейтс Сетълмънтс, милорд, Британска кралска колония в Източна Индия, включваща Малага, Пенанг и провинция Уелзли, отделила се първа от Британската корона през 1853 г. и преминала под юрисдикцията на Главния губернатор на Индия. През 1887 г. Кокосовите острови са привлечени към колонията, а в 1889 Коледните острови. Господин Съмърсет Моъм е описал доста изчерпателно живота в тази част на света.
— О, разбира се. Сега се сещам. Предполагам, че там се навъртат доста странни птици.
Капитан Бигър се съгласи.
— Много странни. Но обикновено успяваме да ги изловим. Знаете ли какво се случва на един шарлатанин в Куала Лумпур, лорд Роастър?
— Не, не… ъ-ъ… мисля, че никога не съм чувал. Не излизай, Джийвс. Тук има един пепелник, който си пропуснал. Какво се случва на шарлатанин в Куала Лумпур?
— Даваме на негодника три дни, за да плати. После го викаме и му оставяме револвер.