Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
— Задник такъв!
— Мен ли имаш предвид?
— Точно теб. Бил никога не е бил по̀ на изток от Фринтън.
— Нали е бил в Кан.
— Кан на изток ли е? Никога не съм знаела. Но той със сигурност не е и помирисвал индийски идоли.
— Виж, за това не помислих — каза Рори. — Признавам, че това в голяма степен отслабва аргументите ми. — Той се замисли. — Ха! Разбирам, разбирам. Разривът между Бил и Бигър е заради бебето?
— Какви глупости дрънкаш? Какво бебе?
— Бил се е сближил с дъщерята на Бигър, зеницата на окото му, а тя е бедно, глупаво, малко създание, което не обича мъдро, но затова пък горещо. Но ако ти се каниш да ми възразиш, че в наши дни всички момичета са мъдри, аз ще ти отговоря: „Нито едно от тях не е възпитавано в мисионерското училище в Склулор Лумпит.“ В тези мисионерски училища обясняват фактите от живота, като разказват на децата за пчеличките и цветенцата, така че бедните малки животинки не знаят кое какво е.
— Рори, това са пълни измишльотини. Слез на земята.
— Забележи как всичко се случва с неотменимостта на гръцка трагедия или еди-какво си, което беше неотменимо. Момичето идва в Англия, няма майка, която да го наставлява, среща красив млад англичанин и какво се случва? Първата грешна стъпка. Следва разкаяние… но твърде късно. Малко вързопче. Следва ужасен разговор с Бащата. Той е бесен. Бълва куп проклятия на някакъв диалект, грабва пушката си за слонове и пристига тук, за да се види със стария Бил. „Карамба!“ — както сигурно онзи испанец казва в този момент от телевизионния екран. Но едва ли има нещо, за което да се притесняваме. Не може да го принуди да се ожени за момичето. Всичко, което Бил трябва да направи, е да се погрижи за образованието на малкото. Да го прати на училище и така нататък. Ако е момче — в Итън, ако е момиче — в Роудийн.
— Челтнам.
— О, да. Забравих, че ти си търкала пейките в Челтнам. Въпросът, който следва съвсем естествено, е дали трябва да се казва на младата Джил? Едва ли е честно да бъде оставена да встъпи непредупредена в брак с дърт развратник като Уилям, граф Роастър.
— Не наричай Бил дърт развратник!
— Така бихме го нарекли в „Харидж“.
— Предполагам, че грешиш за Бил и Бигър. Знам, че бедното момче е малко нервно, но предполагам, че това едва ли има нещо общо с Бигър. Сигурно е под напрежение дали госпожа Спотсуърт ще купи къщата. И като сме зачекнали тази тема, ти — твърдоглаво магаре такова, не можеш ли да направиш нещо, за да помогнеш за делото, вместо непрекъснато да подлагаш пръти в машината?
— Не мога да разбера гатанките, с които говориш, скъпо мое зъбоболче.
— Ще ти открия смисъла им. Откакто госпожа Спотсуърт е пристигнала, ти не правиш нищо друго освен да изтъкваш недостатъците на Роастър Аби. Бъди конструктивен.
— По какъв начин, кралице моя?
— Ами насочи вниманието й към добрите страни на къщата.
Рори кимна покорно, но неубедено.
— Ще дам най-доброто от себе си — каза той, — но имам много малко суров материал за работа. А сега, момичето ми, предполагам, че испанецът е бил избутан извън обсега на камерата, така че хайде да се присъединим към Дерби-купонджиите. По някаква причина — дявол знае каква — аз започвам да клоня към една хала, наречена Оратор.
10
Госпожа Спотсуърт напусна разрушения параклис. След бдение от цели двадесет и пет минути най-накрая й омръзна да чака кога духът на лейди Агата ще се дотътрузи от отвъдните селения. Като почти всички много богати жени, тя бързо ставаше нетърпелива и изискваше незабавно да бъде обслужена. Когато беше в настроение за контактуване с привидения, тя ги искаше на минутата и то горещи.
Връщайки се обратно в градината, тя видя една дървена пейка и седна на нея, за да изпуши една цигара и да се наслади на красотата на нощта. Беше една от онези приказни вечери, които английското лято отпуща от време на време на посписъчния състав на острова, смекчавайки своята обичайна суровост и карайки производителите на дъждобрани и чадъри да се питат с блуждаещи погледи дали не са сбъркали, като са провъзгласили Англия за земния рай на хората от тяхната професия.
Сребърната луна плуваше бавно сред теменужената небесна шир, а нежният бриз носеше от запад омаен аромат на шибой и тютюневи лехи. Свенливите нощни създания си шепнеха в храсталака до нея и като кулминация на тези летни прелести някъде в гората зад реката един славей прочисти гърло и заразсипва трели със самочувствието на птица, знаеща за възторжените отзиви на поета Кийтс относно подобни изпълнения и за статута си на звезда в програмата на ББС от преди няколко нощи.