Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
Тя излезе, а Бил, който съпроводи оттеглянето й с влажен поглед, изведнъж се разтресе. Смисълът на онези думи „Сигурен ли си, че няма да ти преча?“ едва сега достигна до съзнанието му. Бяха ли просто казани ей така? Или съдържаха някакъв лепкав подтекст?
— Жените са странни същества, Джийвс? — констатира той.
— Да, милорд.
— Да не кажа чудати. Не можеш да разбереш какво мислят, когато казват нещо.
— Да, милорд.
Бил се замисли за момент.
— Наблюдаваше ли госпожица Уайвърн, докато излизаше?
— Не много внимателно, милорд?
— Поведението й стори ли ти се странно?
— Не бих могъл да кажа, милорд. Бях зает с чашите за кафе.
Бил отново впрегна на работа малките си сиви труженици, колкото и недостатъчно на брой да бяха. Тази несигурност действаше зле на нервите му. „Сигурен ли си, че няма да ти преча?“ Имаше ли хапливост в гласа й или нямаше? Всичко зависеше от това. Ако нямаше, чудесно. Но ако имаше, нещата съвсем не изглеждаха розови. Въпросът плюс хапливостта можеше да означава само, че неговото добре обосновано обяснение за връзката Спотсуърт-Кан е отишло на вятъра и че тя все още храни подозрения.
Обзе го раздразнението, което връхлита добрите хора в подобни случаи. Каква е ползата да бъдеш чист като току-що навалял сняг, дори и по-чист, когато момичетата се нахвърлят с хапливи забележки отгоре ти като пригладнели пантери?
— Целият проблем с жените, Джийвс — каза Бил и ако философът Шопенхауер присъстваше на разговора, щеше да го потупа по рамото и да го утеши, че знае точно как се чувства, — е, че всички до една са прекалено смахнати. Погледни само госпожа Спотсуърт. Напълно чалната. Броди като кукумявка из някакъв си разрушен параклис с надеждата да зърне лейди Агата.
— Наистина ли, милорд? Госпожа Спотсуърт се интересува от привидения?
— Направо си ги хруска живи. Това нормално поведение ли е?
— Спиритуалистичните изследвания често предизвикват голям интерес у другия пол. Леля ми Емили…
Бил го погледна заплашително.
— Спомняш ли си какво ти казах за Плиний Младши, Джийвс?
— Да, милорд.
— Това важи и за леля ти Емили.
— Много добре, милорд.
— Не ме интересува твоята леля Емили.
— Разбирам, милорд. През нейния дълъг живот много малко хора се интересуваха.
— Тя вече не е сред нас?
— Не, милорд.
— Е, това е нещо — каза Бил.
Джийвс отплува навън, а Бил се тръшна в един стол. Той отново запремята из мозъка си онзи загадъчен въпрос и настроението му рязко спадна под нулата. Вече нямаше място за съмнение имало ли е или е нямало хапливост в него. Той беше напълно сигурен, че думите „Сигурен ли си, че няма да ти преча?“ бяха казани през стиснати зъби и придружени от поглед с определен смисъл. Това бяха думи на момиче, което явно е имало намерение да направи хаплива забележка.
И Бил тъкмо прокарваше пръсти през косата си с отчаян жест, когато Моника влезе. Всички онези самохвалковци, редящи се пред камерата и дрънкащи, че точно еди-кой си кон е най-добър й се бяха сторили отегчителни. Рори все още поглъщаше жадно всяка дума, но на нея й беше нужна почивка.
Моника бе разумна жена и затова се изненада, когато съгледа брат си да скубе косата си.
— За бога, Бил! Защо си отчаян?
Бил я погледна недружелюбно.
— Нищо няма. Нищо, нищо, нищо, нищо, ни-що!
Моника вдигна вежди.
— Добре де, не е нужно да врещиш като истеричен пекинез. Аз просто проявявам сестринска загриженост. Смятах, че е по-логично да си щастлив, че госпожа Спотсуърт е тук и желае да купи тази съборетина.
Бил въздъхна и с огромно усилие възвърна добрите обноски на Роастърови.
— Извинявай, Моук. Имам главобол.
— Бедното ми агънце!
— Ще ми мине за минутка.
— Имаш нужда от чист въздух.
— Сигурно си права.
— И приятна компания. Скъпата Спотсуърт е в разрушения параклис. Иди при нея и си побъбрете.
— Какво!
Моника се опита да го успокои.
— Недей да виеш като прериен вълк, Бил. Знаеш много добре колко е важно да я прикоткаме. Малко мили очи от твоя страна може да натежат на везните и тя да купи къщата. Моят план беше точно такъв — след като подготвя почвата с умели делови преговори, ти да я дръпнеш настрана и да пуснеш в действие целия си чар. Забрави ли какво беше обещал — да й гукаш като гълъб на гургулица? Запретни ръкави още сега и започни да гукаш както не си гукал никога досега.
В един продължителен момент изглеждаше, като че ли в дълбините на душата на Бил се надига някаква рушителна сила, която заплашва да помете всякакви прегради и да лумне в опустошителен пожар. Очите му сякаш всеки момент щяха да пльокнат на пода като зрели круши, лицето му беше добило наситен морав оттенък, а на устните му напираха унищожителни слова. След това внезапно, сякаш Разумът се пробуди със сладка прозявка и хвърли кофа студена вода върху тлеещата жарава, безумният блясък в очите намали интензивността си, а страните му бавно възвърнаха нормалния си цвят. Беше успял да зацепи, че предложението на Моника е разумно и практично.