Джийвс запретва ръкави

— За бога! — развълнува се Бил. — Тук този метод е неприложим. Искам да кажа, че никой не може да каже кой е главният кредитор. Представете си само кавгите, които ще се надигнат. Нали, Джийвс?

— Несъмнено, милорд. Месаря, хлебаря…

— А да не говорим за домакина, който е забавлявал дивака през уикенда и от чиято къща той се е измъкнал рано сутринта в понеделник, забравяйки за неделната игра на бридж.

— В интерес на неговото оцеляване това би направило такъв дивак значително по-внимателен при наддаването, милорд.

— Прав си, Джийвс, прав си. Ще премисли два пъти преди да се реши на някой трик.

— Напълно вярно, милорд. И без съмнение ще се поколебае преди да вземе от партньора си двоен залог.

Капитан Бигър счупи още един орех. В тишината това прозвуча като един от онези изстрели, за които преди малко бе споменал.

— А сега — каза делово той, — с ваше позволение, бих искал да прекъснем този ghazi havildar и да преминем към същността на въпроса, лорд Роастър. — Той спря за момент, подреждайки си мислите. — За онзи букмейкър.

Бил премигна.

— А, да, онзи букмейкър.

— За момента той изчезна, но аз запомних номера на колата му.

— Наистина ли? Хитро, Джийвс.

— Много хитро, милорд.

— И след това отидох в полицията. И знаете ли какво ми казаха те? Казаха ми, че номера на онази кола, лорд Роастър, е ваш.

Бил беше удивен.

— Мой?

— Ваш.

— Но как може да е мой?

— Това е загадка, която ще трябва да разрешим. Този Пач Пъркинс Честния, както сам се наричаше, сигурно е взел назаем от вас колата… със или без ваше разрешение.

— Немислимо!

— Немислимо, милорд.

— Благодаря ти, Джийвс. Немислимо! Как мога да познавам някакъв си честен Пач Пъркинс?

— Не го ли познавате?

— Никога през живота си не съм чувал за него. Очите ми никога не са го виждали. Как изглежда?

— Висок е… горе-долу колкото вас… с рижи мустаци и черна превръзка на лявото око.

— Не, по дяволите, това не е възможно… Черна превръзка върху лявото око и рижи мустаци. Нека да помисля за момент…

— Карирано сако и червена вратовръзка на сини подкови.

— О, Небеса! Трябва да е изглеждал като палячо. А, Джийвс?

— Със сигурност далеч от soigne19, милорд.

— Много далеч. Всъщност, Джийвс, това ми напомни нещо. Бърти Устър ми каза, че веднъж ти си отправил същата забележка и към него и тогава му хрумнала идеята за балада със заглавие „Там долу при река Суане“. Известно ли ти е дали е успял да прибави към заглавието и някакъв текст?

— Струва ми се, че не, милорд.

— Така си и мислех. Но от това може и да излезе хит, ако попадне в ръцете на подходящия човек.

С голяма доза нетърпение капитан Бигър призова събранието към ред.

— По дяволите вашите Устъровци и хитове! — грубо отсече той. — Не желая да си говорим за Бъртиустъровци, а за онзи проклет букмейкър, който е използвал колата ви днес.