Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
Вихърът на последните събития бе отвял в периферията на съзнанието му жизнената важност на продажбата на фамилната къща и сега той отново осъзна, че това е единственият спасителен пояс в целия океан от злокобни събития, в който бе хвърлен. Само да се хване за него и избавлението му е в кърпа вързано. Когато продаваш къщи, напомни си той, получаваш депозити, изплатени в брой. А този депозит ще бъде достатъчен, за да изплати дълга си към Бигър и ако единственият начин да го осигури е да отиде при Розалинда Спотсуърт и да гука, тогава трябва веднага да тръгва и да се залавя здраво с гукането.
Освен това му хрумна и спасителната мисъл, че ако Джил е тръгнала към къщи, за да си вземе разни необходимости за през нощта, едва ли ще се върне по-рано от час и половина, а за час и половина един решителен мъж може да нагука куп блажни слова.
— Много си права, Моук — проговори накрая Бил. — Моето място е до дясното й рамо.
И той се отправи с твърда крачка навън, а момент по-късно на вратата на библиотеката цъфна Рори.
— Ей, Моук, можеш ли да говориш на испански?
— Никога не съм опитвала. Защо?
— Тъкмо сега един испанец или аржентинец, въобще някакъв от твойта сегашна боя, говори за своя кон на родния си език. Може би е последен аутсайдер, но все пак човек би искал да чуе аргументите му. Къде е Бил? Само не ми казвай, че е още в лапите на Белия ловец?
— Не, току-що отиде да говори с госпожа Спотсуърт.
— Искам да побъбрим с теб за стария Бил — каза Рори и се заоглежда. — Нали сме сами и далеч от любопитни уши?
— Предполагам, освен ако някой не се е напъхал в скрина. Какво за Бил?
— Бил крие нещо, стара ми дружке, и то е свързано с този тип Бигър. Забеляза ли го по време на вечерята?
— Не съм му обръщала особено внимание. Какво правеше? Ядеше грах с ножа ли?
— Не, но всеки път, когато срещнеше ония стъклени зъркели на Бигър, се разтърсваше като дърта танцьорка на кючек. По някаква причина Бигър му действаше като ония телени джаджи за разбиване на яйца. Защо? Това искам да разбера. Кой е този тайнствен мъж? И защо се домъкна точно тук? Какво стои между него и Бил, та кара старата дружка да подскача и трепери всеки път, когато погледне към него? Това определено не ми харесва, захарчето ми. Когато ти се ожени за мен, не спомена нищо за епилепсия в семейството и по този начин аз съм бил подло изманипулиран. Искам да кажа, че е малко неприятно да минеш през всички тия иглени уши и да влезеш в толкова разходи, за да спечелиш момичето, което обичаш, и малко след медения месец да откриеш, че имаш зет с нелечими увреждания.
Моника се замисли.
— Сега — каза тя — си спомням, че когато му казах, че капитан Бигър чука на вратата, той малко се разстрои. Да, ясно си спомням как лицето му посивя и долната му челюст увисна като на разтревожен хипопотам. А сега влизам и го виждам да си скубе косата. Съгласна съм с тебе. Доста е странно.
— Ще ти кажа и още нещо — продължи прегледа на сводката за тайнствените събития Рори. — Когато излизах от трапезарията, за да дойда да гледам Дерби-шоуто по телевизията, Бил също се беше запътил насам. „Какво ще кажете всички да отскочим до библиотеката?“ — попита той Бигър, а Бигър доста напушено му каза: „Може би по-късно. Сега бих искал да поговоря с вас, лорд Роастър.“ И то с един такъв строг и заповеднически глас… все едно е съдия, който те глобява пет лири, задето си задигнал полицейска каска в нощта след гребните гонки. А Бил се задави като подплашено теле и каза: „Да, разбира се, разбира се“ или нещо от тоя род. От миля се вижда, че този Бигър иска нещо от стария Бил.
— Но какво може да иска?
— Това беше и въпросът, който си зададох, моя спътнице в радост и беди, и мисля, че намерих отговора. Спомняш ли си онези истории, които сме чели като деца?
— Какви истории?
— Тези за очите на идола. Банда разбойници отива в Индия, за да открадне големия скъпоценен камък, който бил око на идол. Те отмъкнали камъка, но измамили един от бандата и не му дали дела от плячката, което естествено го раздразнило като възпален венец и години по-късно той ги открива всичките в техните внушителни английски къщи и ги очиства до един. Запомни ми думите, старият Бил е преследван от този тип Бигър, защото му е отмъкнал неговата част от плячката от зеленото око на малкия жълт бог в храма на Вишну и ще бъда много изненадан, ако утре, като слезем на закуска, не го намерим да лежи в локва кръв сред херингите и наденичките, с кама Източна изработка, забита в гърба.