Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
— И се е сгодил за госпожа Спотсуърт?
— Да, милорд. А госпожа Спотсуърт реши да купи къщата.
— Какво?
— Да, милорд.
— Започвам да вярвам в чудеса! — отбеляза Бил. Джил потвърди същото.
— Да, Биликен — потвърди новината госпожа Спотсуърт. — Възнамерявам да купя къщата. Не ме е грижа колко ще поискаш за нея. Искам я и ще ти напиша чека веднага след като се извиня на любезния полковник Уайвърн. Напуснах компанията му доста неочаквано и се страхувам, че може би постъпката ми го е засегнала. Все още ли е в стаята ми, Джийвс?
— Предполагам, мадам. Преди малко той позвъни, за да ме попита дали мога да му услужа с лупа.
— Ще отида при него — каза госпожа Спотсуърт. — Вземам абатството с мен в Америка, Биликен. Беше идея на Джийвс.
Тя излезе, а Джил се хвърли в ръцете на Бил.
— О, Бил! О, Бил! О, Бил! — смееше се тя щастливо. — Въпреки че не знам защо теб целувам. Трябва да целуна Джийвс. Да те целуна ли, Джийвс?
— Не, госпожице Уайвърн.
— Помисли, Джийвс. Възползвай се от случая.
— За мен ще бъде удоволствие и привилегия, госпожице.
— Разбира се, Джийвс — намеси се Бил, — ти никога не трябва да ни напускаш, където и да отидем, каквото и да правим.
Джийвс въздъхна извинително.
— Много съжалявам, милорд, но се страхувам, че няма да мога да се възползвам от вашата любезност. Опасявам се, че съм принуден да ви връча оставката си.
— О, Джийвс!
— С най-голямо съжаление, госпожице Уайвърн, трябва да призная. Но господин Устър се нуждае от мен. Получих писмо от него тази сутрин.
— Значи е напуснал онова училище?
Джийвс отново въздъхна:
— Изключили са го, милорд.
— Ужасно!
— Всичко е било малшанс, милорд. Господин Устър е получил награда за кърпене на чорапи. Два чифта от неговите ръкоделия са били изложени на Годишното празненство. Но после открили, че той използва подставено лице… една старица, която вмъквал в стаята си през нощта.
— Горкият стар Бърти!
— Да, милорд. Доколкото успях да разбера от тона на писмото, скандалът дълбоко го е засегнал. Чувствам, че моето място е до неговото рамо.
Рори излезе от библиотеката с мъченически вид.
— Не мога да го поправя — съобщи той.
— Рори — каза Бил, — знаеш ли какво стана?
— Да, старче. Повредих телевизора.
— Госпожа Спотсуърт ще се жени за капитан Бигър и ще купи къщата.
— О — откликна Рори апатично. — Както ви казах, не мога да поправя проклетото нещо и не вярвам, че някой от местните селяндури ще може. Единственото нещо, което ми остава да направя, е да отида до извора.
Той се отправи към телефона.
— Дайте ми едно-две-три-четири.
Капитан Бигър изскочи от френския прозорец, тананикайки си суахилски сватбен марш.
— Къде е моята Роузи? — попита той.
— Горе — отговори Бил. — Ще дойде след минута. Тя току-що ни каза новината. Поздравления, капитане.
— Благодаря, благодаря.
— Аха — намеси се Рори със слушалка на ухото. — Сетих се още едно. Кой е по-голям, капитан Бигър или госпожа Бигър? Госпожа Бигър, защото тя става Бигър. Ха, ха, ха, ха!
Свързаха го с поръчания номер.
— Ало — каза той. — „Харидж“ ли е?