Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
Наистина дотук всичко бе преминало гладко. Дори той, напълно предубеденият към капитан Бигър, не бе успял да открие нищо нередно в приноса му към общия разговор. По време на вечерята, отпочвайки със супата и завършвайки със сардините върху препечена филийка, Белия ловец се беше придържал към такива неутрални теми като канибалските вождове, с които се беше срещал, и маневрите, които да предприемеш, когато се сблъскаш с ловци на глави, въоръжени с духала с отровни стрелички. Той разказа две дълги и страшно тъпи истории за две негови дружки със странните имена Тъби Фробишър и Субахдар. И препоръча на Джил, в случай че някога й се наложи да го използва, един превъзходен мехлем за след ухапване от алигатор. Даже не доближи темата за подли букмейкъри, препускащи из околността и автомобилните им номера.
Но сега, когато жените излязоха и двама силни мъже — или трима, ако се брои Рори — щяха да се изправят лице в лице, кой можеше да каже колко време ще трае това мирно съжителство. Бил само можеше да се надява, че Рори няма да поведе разговора към опасната тема, интересувайки се дали капитанът няма да ходи утре на Дербито.
— Ще ходите ли утре на Дербито, капитане? — попита Рори с цялата си налична любезност веднага щом вратата се хлопна.
От устните на капитан Бигър се отрони звук, досущ наподобяващ последно дихание на умираща зебра. Бил, който се беше издигнал около педя нагоре във въздуха, го определи съвсем точно като глух, безрадостен смях. Той самият имаше намерение да даде воля на чувствата си в подобен стил.
— На Дербито? — капитан Бигър се задави. — Ще ходя ли утре на Дербито? По-добре ме смели на кайма, изхвърли вътрешностите ми на псетата и ме задуши с лук!
Бил с удоволствие би последвал препоръката. Подобен кулинарен връх щеше да разреши всичките му затруднения и веднага съжали, че идеята не е хрумнала на някой от канибалските вождове, за които говореше неговият гост.
— Тази вечер по телевизията ще има Дерби-шоу — каза Рори. — Ще отскоча за малко да хвърля едно око на говорящата кутия в библиотеката. Всички собственици на коне-фаворити ще кажат по няколко думи за шансовете им утре. Не че дъртите мошеници разбират нещо. А днес бяхте ли на Оукса?
Капитан Бигър видимо увеличи обема си като една от онези редки риби във Флорида, които се надуват, щом ги погъделичкаш по коремчето.
— Дали съм бил на проклетото състезание? Chang suark! Да, сър, бях. Едва ли някой…
— Саутмолтъншър е доста красива местност, не мислите ли, капитане? — опита се да поведе разговора в друга посока Бил. — Живописна, както я наричат понякога. Най-близкото село — Долно Снодсбъри — сигурно сте го забелязали, като сте идвали насам — има…
— Едва ли някой е бил подхлъзван на по-голяма и смрадлива динена кора — продължи капитанът, който беше станал толкова аленочервен, че беше цяло щастие, задето сред присъстващите нямаше нито един бик. — Бях тикнат в пещта. Душата ми беше вързана на възли и след това изцедена през преса за изстискване.
Рори цъкна съчувствено.
— Имали сте лош ден? — предположи той.
— Ще ви разкажа какво се случи.
— … нормандска църква — не се предаваше Бил, — която е много ценена…
— Трябва да започна с това, че откакто съм се върнал обратно в майка Англия, се срещнах с доста стари приятели, все момчета, които могат да различат предницата от задницата на коня. Та те ми подшушваха интересни неща. И днес…
— … от хората, които харесват нормандските църкви — не щадеше ценна информация Бил. — Аз самият не знам много за тях, но е запазена утвар…
Капитан Бигър избухна отново.
— Не ми говори за твари! Днес срещнах техния крал, да изсъхнат вътрешностите му дано! Както казах, тия мои дружки ми подшушваха от време на време интересни неща и днес те ме посъветваха за двоен залог. Великолепната Люси в два и половина и Майката на Уистлър в Оукса.
— Невероятно, Майката на Уистлър удари всички в земята — изкоментира Рори. — Момчетата в „Харидж“ смятаха, че тя няма никакви шансове.
— И какво се случи? Великолепната Люси финишира първа при сто към шест, а Майката на Уистлър, както вече сте чули, при трийсет и три към едно.
Рори се оцъкли:
— Да не искате да кажете, че двойното е проработило?
— Да, сър.
— При тези курсове?
— При тези курсове.
— И колко заложихте?
— Пет лири на Великолепната Люси и спечеленото на Майката на Уистлър.
Рори замига поразен.
— Не може да бъде! Чу ли това, Бил? Капитане, трябва да сте спечелили цяло състояние?