Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
Бил поклати глава.
— Скъпи мой преследвачо на пуми и други диви зверове, казвате, че говорите за проклети букмейкъри, но онова, което пропущате да добавите е, че говорите врели-некипели. Точно казано, нали Джийвс?
— Да, милорд. Съвсем на място.
— Очевидно нашият приятел Бигър е запомнил погрешен номер.
— Да, милорд.
Всеки уважаващ себе си залез би завидял за пурпура върху лицето на капитан Бигър в този момент. Неговият горд дух бе наранен.
— Да не искате да ми кажете, че не съм запомнил номера на колата, която следвах през целия път от Епсъм Даунс до Саутмолтъншър? Тази кола днес бе използвана от Честния Пач Пъркинс и неговия секретар и аз ви питам дали вие сте му я заели?
— Драги приятелю, бих ли заемал колата си на някакъв тип в кариран костюм и червена връзка, да не говорим за черната превръзка и рижия мустак? Предположението е… какво, Джийвс?
— Неправдоподобно, милорд. — Джийвс се покашля. — Може би господинът трябва да провери зрението си.
Капитан Бигър се тупна по гърдите.
— Зрението ми? Моето зрение? Знаеш ли какво приказваш? Аз съм Бвана Бигър.
— Съжалявам, че името е непознато за мен, сър. Исках само да намекна, че най-вероятно сте разчели грешно номера на колата.
Преди отново да заговори, капитан Бигър трябваше да преглътне един-два пъти, за да постигне поне някакво душевно равновесие.
— Вижте — започна той малко по-меко. — Сигурно не сте наясно с тези неща. Нямате представа кой кой е и кое как е в този бизнес. Аз съм Бигър Белия ловец, най-известният Бял ловец в цяла Африка и Индонезия. Мога да застана без да се колебая на пътя на препускащ носорог… И защо мислите? Защото погледът ми е толкова остър, че аз знам… аз знам, че ще мога да го улуча точно на едно определено място преди да е дошъл на шест стъпки от мен. Ето такова е зрението ми.
Тези разкрития не успяха да разчупят каменното изражение на Джийвс.
— Страхувам се, но не мога да отстъпя от позицията си. Предполагам, че може би вие сте тренирали зрението си за случаите, които описахте, но въпреки слабите си познания върху богатата фауна на Изтока, струва ми се, че едва ли носорозите са снабдени с табелки с номера.
На Бил му се стори, че е време да налее масло в разбушувалите се води и предложи:
— Този ваш букмейкър, капитане. Мисля, че мога да ви предложа някаква надежда. Ние допуснахме, че той се е измъкнал вероломно с вашите пари, но аз мисля, че след известно време той сигурно ще ви плати. Останах с впечатлението, че той просто се е опитвал да спечели време.
— Ще му дам аз едно време — каза капитанът мрачно. — Хиляди пъти съжалявам, че не сме на Изток. Там ги разбират тия неща. Ако знаят, че си човек на място, а онзи другият често криви от правия път… не задават много въпроси.
Бил погледна като подплашен елен.
— Въпроси за какво?
— „Прав му път“ е изразът, който обобщава тяхното отношение. Колкото по-малко такива паразити, толкоз по-добре за престижа на англосаксонците.
— Това е доста едностранчиво гледище.
— Не знам дали ви казах, че имам две резки на пушката, които не са за биволи, лъвове, антилопи или хипопотами.
— Така ли? А за какво животно са тогава?
— Не съм казал, че са за животно… въпреки че едва ли има такова, по което да не съм стрелял. От две копелета.
— Р-разбирам — заекна Бил.
Джийвс се покашля.
— Мога ли да изкажа едно предположение, милорд?
— Разбира се, Джийвс. Даже няколко, ако искаш.
— Току-що ми хрумна, милорд. Струва ми се, че е напълно възможно, въпросната личност, срещу която капитан Бигър питае съвсем справедлив гняв, да е поставила фалшив номер на колата си…
— За бога, Джийвс, удари право в десетката!
— … и поради някаква неизвестна причина да е избрал номера на колата на Негова светлост.
— Точно така. Това е обяснението. Странно, че не се сетихме за това по-рано. Това обяснява всичко, нали капитане?
Капитан Бигър мълчеше. Замисленото му изражение показваше, че претегля идеята.
— Разбира се, че е станало така — едва се сдържа да не затананика Бил. — Джийвс, твоят знаменит мозък, подхранван с огромни количества риба, разреши онова, което дори и за теб щеше да остане една от онези неразгадани загадки, за които сме чели. Ако имах шапка на главата, щях да я сваля в твоя чест.
— Щастлив съм, ако съм ви бил от полза, милорд.
— Винаги си, Джийвс, винаги си. Затова си толкова ценен.
Капитан Бигър кимна.
— Да, предполагам, че може да е станало така. Изглежда няма друго обяснение.
— Радвам се, че изяснихме проблема — преливаше от любезност Бил. — Още портвайн, капитане?