Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Да, сър.
— Шега ли си направи?
Джоунс го погледна разкаяно.
— Така беше, нали? — попита шерифът. — За такова нещо… ти се дава една-единствена възможност. Тази възможност е да кажеш истината. Излъжеш ли ме, синко, ще плащаш за грешката си цял живот. Затова те съветвам да си помислиш, разбра ли? Да помислиш за родителите си, за приятелите си, за семейството си и как ще се отрази това на всички тях. Защото втори шанс няма. Излъжеш ли сега, колелото се завърта и ще те сполетят едно след друго куп събития, за които ще съжаляваш цял живот. Искам да знам дали го разбираш?
— Да, сър.
— Добре тогава. Има два варианта. Единият е да те арестувам още сега. Ако го направя, на полицай Шанклин може да му хрумне да претърси къщата, а това доста ще усложни положението ти, съдейки по миризмата във въздуха. И не само твоето положение, но и на останалите ти съквартиранти. Това е единият начин. Другият е да си развържеш езика за няколко минути — ти ми казваш истината, аз решавам какво следва. Ако се съгласиш да направиш това, полицай Шанклин се връща в патрулката и ме чака там. Нали разбираш? Оставаме само аз и ти. Само че мен ме интересува само изход номер две — да ми кажеш истината. Работата ми, синко, ме е научила да разпознавам лъжата незабавно. Така че не си и помисляй да шикалкавиш. От теб зависи — изход номер едно или изход номер две. Времето ти изтече, избирай!
Шанклин безмълвно напусна къщата.
Уолт отмести конзола за „ЕксБокс“ от пружиниращия диван и седна. Джоунс се настани срещу него на разнебитен, отрупан с дрехи стол. Делеше ги масичката за кафе.
— Готов ли си? — попита Уолт.
Момчето кимна.
— Ти ли се обади на 911?
— Да, сър.
— Сигналът достоверен ли беше?
— Не, сър.
— Значи никакъв скиор не се е загубил на Галена?
— Не.
Уолт потисна надигащата се в гърдите му ярост.
— Защо го направи?
Момчето мълчеше.
Уолт повтори въпроса.
— Платиха ми. Правителствена поръчка.
— Правителствена? — повтори Уолт, неспособен да прикрие учудването си.
— Някакъв човек от… не се сещам… някаква агенция. Каза ми, но забравих коя точно. Каза, че е нещо като рутинна проверка на готовността за реакция на екипите от Службата за издирване и спасяване. Нали номерът се изписва и ако звъннат те, ще стане ясно, че е проверка. Затова молят обикновени граждани — като мен — да правят тези обаждания вместо тях.
— Платиха ти, за да подадеш сигнала.
— Точно така. После засичат времето за реакция на спасителната служба… — Гласът му замря. — Какво се опитвате да ми кажете? Този човек не ме е пързалял, нали?
Уолт извади бележника си от предния джоб на униформеното си яке.
— Можеш ли да го опишеш?
— Ами не знам. Висок колкото мен, предполагам. Сиво-кафяв панталон. Сако и вратовръзка. Мустаци. Къса коса, подобна на твоята — светла и леко прошарена. Нормално изглеждащ пич.
— И те инструктира какво точно да кажеш — отбеляза Уолт. — Прошарена?
— Аха. Каза, че трябва да се направи по точно определен начин, за да звучи достоверно. Имаше го разпечатано.
— Носеше разпечатан текста на съобщението, което ти трябваше да прочетеш?
— Аха.
— И ти го прочете точно както беше написано.
— Да.
— В теб ли е този… лист… или бележка?
— Той си го взе обратно.
— Естествено. Да не е глупав — измърмори Уолт.
— Какво искате да кажете?
— Нищо.
— Да не би да съм оплескал нещо?
— Колко ти плати за тази услуга?
— Стотачка.
— Някакъв мъж ти предлага сто долара за един телефонен разговор и това не ти се стори подозрително?
— Стори ми се, разбира се. Затова поисках парите предварително.
Уолт изтича навън до колата и прекрати издирването по радиостанцията. Постоя там около минута, опитвайки се да потисне обзелия го гняв. Прахосани на вятъра време и средства, да не говорим за риска, на който се подлагаше спасителният екип.
Когато се върна в къщата, гласът му звучеше необичайно спокойно.
— Някакви документи за самоличност? Ти поиска ли да ги видиш? Той показа ли ти някакъв документ в потвърждение на това, че е държавен служител?
— Размаха някаква карта под носа ми още в началото. Не че успях да я видя добре. И през ум не ми е минавало да кажа на човек от някаква правителствена служба да си гледа работата. Пък и като ми обясни за какво става въпрос, ми прозвуча добре.