Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Според мен… точно това искам и аз, Бепи. Също като теб. Ние няма да бутаме талиги.
Двамата си стиснаха ръцете.
През 1946 година, когато Бепи наближаваше седемнадесет, той си намери работа като разсилен в една посредническа фирма на „Уолстрийт“. Взимаше по тридесет и девет долара заплата седмично. Управителят се казваше Джузепе Густини — много богат италианец от Рим. Той ръководеше международния отдел на „Жюл Харт и Съдружници“ и изпитваше симпатия към Бепи, който от своя страна много го уважаваше. Бепи бързо бе разбрал, че брокерите работят в трескав ритъм и малко допълнителна скорост ще бъде оценена положително от тях. За да им направи по-добро впечатление, той всеки ден отиваше в кантората двадесет минути по-рано и подостряше всичките моливи. Дори подреждаше бюрата на брокерите и напълваше поставките им за моливи още преди отварянето на борсата.
Веднъж господин Робъртс — един от съдружниците — попита грубовато:
— Кой, по дяволите, ги остри тия проклети моливи?
— Аз, сър — отговори Бепи.
— Радвам се, че някой на „Уолстрийт“ използва главата си. Повишете заплатата на момчето с пет долара — нареди той на Бърни Мелвин, управител на канцеларията и пряк началник на Бепи.
Мелвин изсумтя към Бепи:
— Ха, вече се издигаш. Значи сега си в бизнеса с моливи.
Бепи погледна право в малките очички зад очилата с рогови рамки, окачени на глава, която му приличаше на дребно яйце, и попита:
— Господин Мелвин, защо не обичате италианците? Бихте ли ми казали?
Мелвин едва не изпълзя от провисналия си вълнен костюм и не се скри под близкото бюро, защото мигновено си спомни, че управителят на фирмата е от Рим. Потупа Бепи по главата с малката си ръчичка.
— Само се майтапя с теб, момче. Не бързай да вдигаш патърдия.
Бепи му се усмихна многозначително.
Две седмици по-късно Мелвин получи от „Кадри“ едно сведение на застрахователната компания за осигуровките на фирмата им. В сведението се казваше: „Бефино Менесиеро е вероятен риск за фирмата. Бил е изключен от училище заради сбиване…“ Мелвин със задоволство връчи предупреждението на младшия съдружник Зиги Фаулгатен.
Фаулгатен, германец по произход, прочете сведението и незабавно реши, че Бепи трябва да напусне фирмата. Сведението поставяше под въпрос осигуровката му.
— Боже господи, момче, какви си ги вършил в училище — каза Зиги.
— Аз живея в Бенсънхърст, Бруклин. Нямах друг избор. Момчетата в училище се бият всеки ден. Или ще се биеш, или ще те стъпчат. Аз предпочитам да се бия, но да оцелея.
Двамата „големи началници“ се приближиха плътно един до друг за кратко съвещание, след което се обърнаха към Бепи.
— Уволнен си — заяви Фаулгатен.
Бепи стана и излезе. Реши да прескочи прекия началник на Фаулгатен, и отиде направо в кабинета на изпълнителния директор. Почука на вратата на господин Густини, която беше полуотворена.
— О, Бефино, влизай. Как си? — посрещна го сърдечно Густини.
— Господин Густини, исках само да се сбогуваме. Напускам фирмата.
— Защо?
Бепи обясни положението, а господин Густини го изслуша с интерес. Подпря брадичката си с вид на загрижен и присви очи, когато Бепи спомена за боя в училище. Опитваше се да покаже възможно повече разбиране за един живот, който самият той очевидно никога не бе живял.
— Я ела! Ела с мен, Бепи.
Той го поведе забързано обратно при Фаулгатен и Мелвин, които още се поздравяваха радостно, че са се отървали от своя общ работник. Господин Густини яростно се нахвърли върху тях на лош английски:
— Вие знае ли, че момчета като Бефино много трудно намери? Не разбира ли, че той струва в злато колкото тежи? Вие ме изненадва! Как може да го пуска в ръце на конкуренция? Аз има още брат в Италия. Той президенте на банка и също се казва Бефино! — заяви той с горда усмивка. — Нареждам ви да върне господин Менесиеро на работа, с по-добра служба и увеличение в заплата. Това беше обида за Италия и аз няма да търпи! Finito!
Без да чака какъвто и да било отговор, той излезе. Бепи стоеше като закован на мястото си. Не можеше да повярва, че господин Густини бе говорил именно за него. Господин Густини му се видя като разярен лъв, но същевременно и като грациозен балетист, изпълняващ бавен танц.