Пророчеството на сестрите
- Автор: Зинк Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчеството на сестрите». Краткое содержание книги:
Прекарвам пръсти по корицата на книгата, а в ушите ми продължава да звучи разказът на Луиса. Той е същият, който Соня ми бе разказала на хълма над езерото. Същият като онзи, който Джеймс бе превел от книгата.
Соня клати глава.
— Мислех, че само хора като мен, спиритисти или цигани, знаят за пророчеството.
Луиса вдига рамене и мрачно ни се усмихва, докато отупва облечените си в ръкавици ръце една в друга, за да ги изчисти от овесения прах.
— Майка ми беше англичанка. Говореха, че дедите й са били езичници. Това, разбира се, са чиста проба глупости, но според мен баба ми знае историята, която ми разказваше, тъкмо от тях.
Соня хвърля жаден поглед към книгата.
— Ще ни кажеш ли какво е това, Лия?
— Баща ми беше нещо като колекционер. Колекционираше редки книги — отвръщам и им подавам книгата. — Намерихме я скрита в тайник в библиотеката след смъртта му.
Луиса бързо се приближава, взема книгата и се намества върху сеното до нас. Отваря я бързо, разлиства я внимателно, после шумно я затваря.
— Не разбирам нито дума, Лия. Написана е на латински! Едва се разбирам на родния си италиански език след всичките тези години! Откъде да знаем, че текстът тук има нещо общо с белега, щом не можем да го разчетем?
Преди да успея да отговоря, Соня взема книгата. Разглежда я малко по-обстойно, ала и тя надниква бегло в текста и също като Луиса я затваря, като вдига рамене и ме поглежда над корицата.
— Боя се, че и аз не мога да чета на латински, Лия.
Тогава измъквам записките на Джеймс от подплатената с коприна чанта.
— И аз не съм по-подготвена от вас, но затова пък познавам човек, който е доста добър по латински език.
Подавам им превода, оставям ги да го прочетат една по една, да си помислят над думите, прилежно изписани от Джеймс.
Когато свършва да чете, Соня отпуска ръце в скута си с празен поглед. Луиса прехапва пухкавите си устни и издърпва една сламка от балата сено. Става и започва да крачи из конюшнята, а стъпките й ехтят в пустото пространство, после подхваща:
— Добре тогава. Хайде да поразсъждаваме! Ако преданието казва истината и ако белегът има нещо общо с него, ако двете с Алис сте сестрите…
— Това са много условия, Луиса.
Нямам намерение да й противореча. Но не казва нищо, което да не ми е хрумвало и на мен. Въпреки всичко струва си да се обърнем към разума и да не губим връзка с реалността.
Луиса кима с глава.
— Може би. Но ако сравним написаното в книгата с преданието, ако поставим една до друга теб и Алис, както и белега… Тогава ще видим, че вие с Алис сте по-близо до пророчеството, отколкото всички останали. Вие сте близначки. Това не може да е просто съвпадение. — Спира се и вдига рамене. — Е, би могло, но нека засега предположим, че не е, съгласни ли сте? Да видим накъде ще ни отведе тази посока на мисли.
Кимам с облекчение, че, макар и за кратко, има желаещ да поеме бремето на разгадаването на пророчеството.
— Добре тогава — започва да крачи отново тя. — Ти си Бранителката, а сестра ти е Портата. Има логика. Знакът на твоята ръка е различен, пък и нали каза, че Алис няма никакъв белег? Освен това нека си кажем правичката — трудно можем да си я представим като Бранителка на нещо, освен на собствените й интереси. — Хвърля ми усмивка и допълва: — Не се обиждай.
Преди бих се обидила. Бих защитила сестра си. Ала не мога да отхвърля начина, по който Луиса възприема Алис, а дешифрирането на пророчеството и моето място в него внезапно става по-важно от лоялността ми към една сестра, която, все повече се уверявам, едва познавам.
Клатя глава.
— Изобщо не се обиждам.
Луиса мило се усмихва.
— Добре тогава. Значи ти трябва да си Бранителката. Тогава Алис е Портата.
Кимам с удивление и благодарност, че нещата са тъй прости в нейните очи; че Луиса толкова лесно вярва в нещо, чиято логика непрекъснато ми убягва.
— Да. Поне аз го мисля. Но как да разгадаем останалото?
— „Прокудени от небето, Душите се изгубиха, а сестрите продължават битката, докато Портите ги призовават да се завърнат или Ангелът да донесе ключовете към бездната“ — проехтява гласът на Соня в сумрачните конюшни. — Това е следващият откъс от пророчеството. Идва след сестрите. Може пък това да е следващото указание?
Луиса опира гръб о стената и скръства ръце на гърдите си.