Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Имаш късмет, че това е всичко, което правя. Сега си върви у дома — изръмжа той и пак я сграбчи за ръката.
— Внимателно, Люк — предупреди Хектор, но Лукас просто се усмихна.
— Тя още не може да го контролира — отвърна.
— Не мога да контролирам какво? — изрече Хелън, задавена от ярост: търпението й се изчерпваше.
— Не тук. Не сега — каза Джейсън с нисък, рязък глас. Лукас кимна в знак на съгласие и задърпа Хелън към вратата.
Хелън отново изтръгна ръката си от хватката на Лукас. Без да се смути, той просто я сграбчи за китката и я хвана здраво. Хелън имаше две възможности. Можеше да се сбие с него пред целия магазин, или да тръгне тихо, държейки ръката на най-жалкото момче в свободния свят. Беше толкова раздразнена, че усети как потиснат писък затваря дробовете й, но нямаше избор.
Лукас я преведе бързо и грубо покрай красавица с кестенява коса, за която Хелън предположи, че е другата братовчедка, Ариадна. Тя се опита да се усмихне съчувствено на Хелън, макар че явно Фуриите я бяха изпълнили със същия гняв, както и всички останали. За секунда Хелън помисли да се усмихне в отговор, но не притежаваше самоконтрола на Ариадна. Беше твърде ядосана, за да се владее. Мимолетно си помисли, че Ариадна сигурно беше най-милият човек на света, щом можеше да се опитва да бъде мила в този момент.
— Дори не поглеждай сестра ми — изръмжа Лукас през стиснати зъби, като дръпна грубо Хелън за ръката, докато минаваха покрай дребничката Касандра. Касандра отвори уста да каже нещо на брат си, но бързо я затвори, извръщайки се.
— Нямам храна вкъщи. Какво ще правя за вечеря? — изръмжа Хелън през свитото си гърло.
— Имам ли вид, сякаш ме е грижа? — отвърна той, измъквайки я от магазина.
— Не можеш да се отнасяш така с мен — каза тя. Той я водеше през паркинга. — Мразим се. Чудесно. Защо тогава просто не страним един от друг?
— И как се получава това досега? — попита Лукас, който звучеше по-скоро раздразнено, отколкото саркастично. — Винаги ли идваш в същия магазин точно по същото време всяка събота или днес дойде случайно?
— Не, никога. Това е най-оживеният ден от седмицата. Но ми трябваха продукти — изрече бързо Хелън. Той се изсмя невярващо и стисна ръката й още по-силно.
Хелън внезапно осъзна колко много случайни събития и първични пориви бяха подтиквали решенията й през тези последни няколко дни. Като се замислеше, сякаш беше спряла да решава сама още преди дни.
— Фуриите няма да ни позволят да се избягваме — изрече той с унил глас.
— Тогава можем да изготвим разписание или нещо подобно… — поде Хелън, но знаеше, че предложението е безсмислено, и замлъкна преди той да успее да го отхвърли категорично. Древна, свръхестествена сила я заставяше да убие Лукас. Вероятно нямаше да се разколебае от някакво си разпределение на времето.
— Семейството ми не е решило как да постъпим по отношение на това, на теб — все още. Но ще поддържаме връзка — каза Лукас. Стигнаха до колата й. Той я блъсна към шофьорската врата, сякаш не можеше да се сдържи да не опита да я нарани за последно. — Сега си върви вкъщи и си стой там — нареди отново и застана зад нея, докато тя се суетеше с ключовете.
За миг, докато се изтегляше на заден ход от мястото си на паркинга, си помисли да форсира двигателя и да блъсне Лукас с колата, но не искаше да съсипва боята на Кейт. Гневни сълзи рукнаха по лицето й веднага щом излезе от паркинга и не спряха, докато не се прибра у дома и не наплиска лицето си със студена вода в кухненската мивка.
Чувстваше се унизена по десетки различни начина. Част от това унижение си беше навлякла сама, като нападна Лукас в училище, но той изглеждаше твърдо решен да се държи пренебрежително с нея. Вече дори не й бе позволено да ходи сама на пазар за продукти. Как щеше да обясни това на баща си?
Мисълта за Джери осуети всеки зараждащ се план за бягство. Беше безнадеждно превъзхождана по численост и освен ако не беше готова да изостави баща си да се грижи сам за себе си, трябваше да изчака, докато момчетата Делос приключат с решаването как да се справят с нея. Облегна се на кухненската мивка и се загледа в комплекта ножове на плота. Ако беше притиснала Лукас в ъгъла, както той бе хванал на тясно нея, щеше вече да е избрала кой нож да използва. Това, което не знаеше, беше защо. Защо се мразеха толкова много? За какво можеше да послужи целият този гняв?