Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Не си говорим много — промърмори тя. Смущаваше се да го признае пред непознат, но Орион не я гледаше, сякаш мислеше, че е ужасна дъщеря или нещо подобно. Всъщност той се усмихна тъжно и кимна, сякаш знаеше точно какво чувства Хелън. Отвърна на погледа й съчувствено.
— Е, макар че двете не сте близки, Дафна искаше да… НАВЕДИ СЕ! — Той внезапно изкрещя, като сграбчи главата на Хелън и я бутна надолу.
Озъбено черно куче прелетя над Хелън и удари Орион право в гърдите. Орион пое удара и падна назад: дългият му кинжал вече беше в едната ръка, докато другата възпря кучето, стискайки го за гърлото. Несигурна какво би трябвало да направи, Хелън с усилие се надигна на колене и видя как Орион замахва с кинжала към озъбената глава на създанието. Беше по гръб и не можа да набере инерцията, нужна, за да намушка смъртоносно съществото. Влачейки се, Хелън се изправи на крака, но нямаше представа как да се хвърли в битката. Ноктите на звяра се забиха в гърдите на Орион, като оставиха назъбени, кървави драскотини.
— Това не е зрелищен спорт! — изкрещя Орион от земята. — Ритни го в ребрата!
Хелън овладя шока си, заби лявото си стъпало и изрита чудовището с всичка сила. Ритникът изглежда не навреди ни най-малко на адската хрътка. Вместо това, единственият резултат от ритника беше, че привлече вниманието на звяра. Хелън отстъпи, препъвайки се, назад. Чудовището насочи пламтящите си червени очи към нея. Тя изписка ужасено, когато звярът се хвърли към нея.
— Хелън! — възкликна изплашено Орион, като сграбчи чудовището за опашката и го издърпа.
Обливащите се в слюнка челюсти се затвориха само на сантиметри от лицето на Хелън и, докато покриваше главата си с ръце, за да се предпази, тя чу как адската хрътка нададе изненадан писък от болка, когато Орион заби кинжала си в тила й.
Хелън се събуди стреснато: ръцете й се пресягаха, а краката й ритаха, сякаш се опитваше да се изкачи по гребена на висока вълна. Беше отново в спалнята си.
— Няма начин! — извика тя в тъмното.
Хелън не можеше да повярва, че се беше случило отново. Трябваше да се научи да контролира влизането и излизането си от Подземния свят, иначе никога нямаше да е от полза в битката срещу Фуриите. Особено сега, когато беше намерила Орион. Не можеше просто да изчезва и да го зарязва всеки път, щом се появеше опасност.
Хелън не изгуби дори секунда. Обади се веднага на майка си, с намерението да попита за Орион, но както обикновено, след две позвънявания я препратиха към гласовата поща. Остави съобщение на майка си, но вместо да й разкаже за Орион, толкова се ядоса, че накрая попита Дафна дали я избягва. Затвори, отвратена от хленчещия тон на гласа си. Дафна никога не я беше подкрепяла. Хелън не знаеше защо изобщо си беше направила труда да се обади.
Ожесточено разтри лицето си с ръце. Беше добре, но не можеше да каже същото за Орион. Никога нямаше да си прости, ако му се беше случило нещо. Искаше да се вмъкне под завивките си и да слезе обратно в Подземния свят, но знаеше, че усилието ще бъде напразно. Времето и пространството се движеха различно там долу, и дори и да се спуснеше незабавно, нямаше да пристигне на същото място или в същото време, както когато си беше тръгнала.
Сгъна ужасено ръце, и когато го направи, осъзна, че още беше с якето на Орион. Потупа джобовете и намери портфейла му. След около половин секунда морални угризения, Хелън го отвори и затършува из него, обзета от любопитство.
Орион имаше две разрешителни за шофиране — едно от Канада и едно от Масачузетс. И в двете пишеше, че е на осемнайсет години и има законно разрешение да управлява тежкотоварни превозни средства, но в нито едно от двете разрешителни последното му име не се споменаваше като „Евандър“ — името, което й беше казал. В американското му разрешително за шофиране пишеше, че фамилията му е Тибър, а в Канада последното му име беше посочено като „Атика“. Освен това имаше студентска лична карта от академията „Милтън“ — добре известно подготвително училище на южния бряг на Масачузетс, в която се твърдеше, че името му е Райън Смит.
Смит. Да, правилно. Хелън се зачуди дали всички Потомци имаха проблем с изобретателността, когато ставаше дума за фалшиви имена, или „Смит“ беше обичайна шега сред полубоговете.
Тя потърси някакво друго късче информация в останалите джобове на якето му, но откри само четири долара и стар кламер. Закрачи из студената си като хладилник стая, обмисляйки вариантите си. Отчаяно копнееше да узнае дали Орион е добре, но не беше твърде убедена, че е добра идея да тършува из живота му. С четири различни фамилни имена, Орион очевидно бе потаен тип. Хелън не можеше да тръгне да го търси, без да провали прикритието, което той се опитваше да си създаде.