По-добре късно, отколкото никога
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-добре късно, отколкото никога». Краткое содержание книги:
Емили вдигна ръка.
— Мартин, ти трябва страшно много да се ядосаш на някого, преди да се появи суперсилата ти. Как ще се ядосаш на хората, които си нает да набиеш, ако нямаш никаква връзка е тях?
Аманда не се интересуваше особено от обяснението на Мартин, за което не се и съмняваше, че ще е дълго и сложно. Затова игнорира момчето и използва времето крадешком да оглежда себе си.
Познаваше момичета, които наистина се мислят за по-красиви, отколкото са в действителност. Тя не беше едно от тях. Миналия месец се видя през очите на Трейси и вече знаеше, че е изключително симпатична. Сега обаче изглеждаше дори по-добре. Не беше сигурна дали е заради новата й прическа, или заради факта, че се наблюдава през очите на момче, но остана още по-впечатлена от себе си. Онова, което не можеше да разбере обаче, бе, защо Кен не се интересува…
„Кен…“
Гласът сякаш долетя от нищото. Буквално. Мадам тъкмо поучаваше строго Мартин относно насилието и никой друг в стаята не говореше.
„Кен?“
Осъзна, че гласът е в главата й. Идваше дълбоко отвътре. Не го чуваше по обикновения начин през ушите си. Беше нещо друго.
„Там ли си? Чуваш ли ме? Рик е.“
И тя внезапно прозря. Това беше някой от мъртъвците на Кен, опитваше се да се свърже с него.
Не знаеше дали да полюбопитства, или да се раздразни. От една страна, гласът не беше никак плашещ. Беше млад и момчешки и беше приятен. От друга страна обаче, осъзна Аманда, тъкмо заради това Кен бе толкова разсеян.
Не знаеше дали може да отвърне на гласа, но опита. Мислено рече:
„Какво искаш?“
„Нищо по-специално. Просто да си поговорим.“
Аманда отвърна:
„Не искам да си говорим. Върви си.“
Последва миг тишина и след това гласът, вече по-тих, каза:
„Добре.“
И в главата й настана тишина.
Направо не можа да повярва. Беше толкова лесно! Всичко, което Кен трябваше да направи, бе да каже на гласовете да се махат и те щяха да се подчинят! Поне този се подчини. Хрумна й, че докато е в тялото на Кен може да направи повече неща от това да се покани на среща. Можеше да се отърве от дарбата му вместо него! И тогава двамата можеха да се обединят, да се противопоставят на мадам и да напуснат класа заедно. И дори той да не бе лудо влюбен в нея, щеше завинаги да й е благодарен, щяха да се преструват на двойка, тя щеше да се върне на върха и всичко щеше да си дойде на мястото.
И щеше да е помогнала на Кен, също както бе помогнала на Трейси. Не че помагането на други хора й беше някаква съкровена цел, но не можеше да не признае (само пред себе си и никога пред друг човек), че от това се чувства някак хубаво.
Обсъждането на агресивните наклонности на Мартин отне целия час, което бе добре дошло за Аманда. Мадам така и не подкани Кен или Другата-Аманда да говорят и останалите ученици нямаха проблем и петдесет минути се заяждаха с Мартин. Аманда започваше да разбира защо дребното момче се изживява като вечна жертва.
Беше си наумила да се заговори веднага след часа, но Другата-Аманда си тръгна в секундата, в която звънецът би. Всъщност нямаше значение, защото така или иначе щеше да й е нужно повече време да обмисли какво да каже, а пък и междучасието не бе достатъчно дълго за разговори. Щеше да се срещне с Другата-Аманда пред шкафчето й след последния час.
Следващият предмет на Кен беше френски и макар че никога преди не беше преписвала, не почувства никаква вина, докато повтаряше отговорите на Кара. Стигна до заключението, че не е нито себе си, нито Кен, и затова правилата не важат в този случай. Проблем щеше да има, само ако заловяха Кен, но това не се случи.
Остатъкът от деня премина без кой знае какви проблеми, Аманда просто не вдигаше ръка и никой от учителите не я посочи. Сега оставаше да се притеснява единствено за последния час — физическото. Ако не се справеше с него, щеше да се оправдае с вчерашната си болест, но преобличането за и след часа можеше да крие опасности, особено в обкръжението на всички онези момчета.
Но и този път извади късмет. В часа по физическо на Кен през този ден имаше планирана лекция за правилното хранене. Аманда имаше щастието да седне най-отзад в обикновена класна стая и да потъне в мисли.
Използва времето, за да преговори първоначалния си план. Щеше да се срещне с Аманда при шкафчето й и да насрочи среща за след училище днес или утре. Най-късно в събота. Веднъж щом се окажеха сами, щеше да си върне собственото тяло и да напусне неговото. Нямаше никаква представа как точно щеше да постигне това, но щеше да се тревожи, когато му дойде времето. И след всичко това щеше да каже на Кен как е прогонила гласовете от главата му, а той да остане много благодарен, и всичко щеше да се нареди.